Джирусълъмс Лот

Не зная колко време съм останал в това състояние, което не се поддава на описание. Когато дойдох на себе си забелязах, че сенките са се удължили, падаше мрак. Внезапно нещо се раздвижи в огромната дупка на пода.

Нечия ръка се вкопчи в назъбените дъски.

Налудничавият смях замря в гърлото ми. Обзе ме странно спокойствие сякаш вече бях мъртъв.

Бавно и някак си заплашително, от мрака се измъкна труп, част от череп се втренчи в мен, по челото му пълзяха бръмбари, прогнило расо прилепваше към плесенясалия скелет с хлътнали ключици. Само очите бяха живи — червени вдлъбнатини, в които се четеше не само безумие; приличаха на космическа пустош.

Мъртвецът беше дошъл да ме повлече със себе си в мрака…

Сепнах се, изкрещях и хукнах навън, като изоставих в църквата тялото на най-верния ми приятел. Тичах като обезумял, въпреки че въздухът изгаряше като нагорещи лава белите ми дробове. Тичах, докато отново се озовах в този обладан от нечиста сила дом. Втурнах се в спалнята си, където съм припаднал и съм лежал в безсъзнание досега. Дори в умопомрачението си бях забелязал семейната прилика в онова мъртво и едновременно живо същество. То не приличаше на Филип, нито на Робърт, чиито портрети висят в картинната галерия на горния етаж. Полуразложеното лице принадлежеше на Джеймс Буул Пазителя на червея!

Той все още е жив и обитава криволичещите, тъмни проходи под Джирусълъмс Лот и Чепълуейт, ТО също е живо. Изгарянето на книгата временно ще го спре, не съществуват и други екземпляри от нея.

Като последен представител на рода Буун аз съм „вратата“ към това зло. За благото на цялото човечество трябва да умра… и завинаги да прекъсна връзката.