Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Джори махна с ръка към стаята си. Брус разбра жеста й и без думи я отнесе вътре, затвори вратата с крак и я пусна да стъпи на килима, за да се освободи от ризницата. Тя се вкопчи в него, за да не падне, удивена от лудостта, която я бе обзела да го притежава и да бъде притежавана.
Никога досега не бе виждала толкова широки рамене и такива мускулести гърди. Не можеше да откъсне поглед от него. Приличаше на излята от бронз скулптура. Бе твърд като метал. Ръцете й се плъзнаха по прекрасното и стегнато мъжко тяло.
— Робърт!
Устните му намериха нейните, опивайки се от вкуса на името върху тях. В целувката му нямаше нищо нерешително. Беше настойчива, пламенна и покоряваща. В този миг Джори осъзна, че той е луд от страст. Тя бе не по-малко дива и необуздана. Двамата разкъсаха роклята й. После неговите дрехи. Преди да падне и последното парче плат, Джори се покатери върху него, сякаш бе висок дъб. Винаги когато се бе любила със съпруга си, преди това дълго се бе къпала и парфюмирала в спалнята си. Сега ухаеше единствено на жена, а той на мъж, обзет от похот и сласт.
Робърт сграбчи задника й и я прониза с твърдата си щръкнала мъжественост. Двамата извикаха едновременно, изпълнени с радостта от сливането. Джори се задъхваше, стенеше, извиваше се и забиваше ноктите си в плътта му като разгонена женска. Съединените им тела се стовариха върху леглото и той я притисна с тежестта си. Робърт вля в нея толкова мощна чувственост, че тя се заизвива под него, повдигайки великолепното му тяло, за да изпита още по-пълно блаженство, да му даде възможност да я изпълни докрай.
В един миг младата жена отметна глава и диво се засмя. Съпротивата й бе сломена още преди да я докосне. Смехът на Робърт се извиси над нейния, докато телата им се извиваха в екстаз. Бе грубо и животинско. Никога не го бе изпитала в брака си.
Джори бе толкова обезумяла от страст, че заби малките си бели зъби в лъскавото му от пот рамо. Това отприщи лудостта. В един миг тя потъваше в нуждата за освобождение, а в следващия се издигаше на вълната на удоволствието. Тялото й се разтапяше в огнена лава, всмуквайки в жарките си дълбини твърдата му като мрамор мъжественост.
Когато страстта им най-сетне бе утолена, той се претърколи по гръб, а тя остана отгоре му. Очите й не се отделяха от него, вкусвайки с наслада всяка частица от тялото му. Безумието я бе разтърсило и променило. Тя винаги бе знаела, че е чувствена и женствена. Сега осъзна, че всичко бледнееше пред това, което бе изпитала с този мъж. Той можеше да направи каквото си поиска с нея и тя с радост щеше да му го позволи. Сърцето й се изпълни с ново чувство — той бе неотразимият Робърт Брус, а тя бе създадена само за него!
Погледът му се плъзна по тялото й и накрая се спря върху сърцевидното й лице. Ноздрите му се разшириха.
Тя бе толкова крехка и ефирна, че Робърт се запита дали не я бе наранил. Копнееше да я почувства под себе си още откакто напуснаха Нюкасъл. Не, искаше да я прониже с члена си още преди пет години, когато тя бе на седемнадесет.
— Съжалявам, момичето ми…
Очите на Джори се замъглиха, но после усмивката озари лицето й.
— Лъжливо копеле!
Младият мъж също се засмя.
— Не, не съжалявам… Тържествувам!
Тя докосна устните си до гърдите му, там, където туптеше сърцето му, и облиза капчиците пот.
Робърт я повдигна и я положи по гръб до себе си. После коленичи, възседна я, а очите му запламтяха, когато пръстите му бавно се плъзнаха по тялото, което току-що бе притежавал.
— Робърт, не отново!
— Джори, преди малко ние само се чифтосахме. Сега искам да те любя.
Костите й омекнаха.
Любовниците изглеждаха като пълни противоположности — единият толкова силен, а другият толкова крехък и нежен, единият огромен, а другият дребен, той тъмен и мургав, а тя неземно руса. Но и по чувственост, и по темперамент си подхождаха напълно.
Този път Брус я люби бавно, сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сливането им бе съвършено и пълно, но в мига, в който страстта им бе задоволена, той скочи от леглото и започна да се облича.
— Вземи ме със себе си в Карлайл — прошепна Джори.
— Не ме изкушавай.
— Изкушението е в кръвта ти. — За един кратък миг си помисли, че ще я вземе, но после разбра. — Ти няма да останеш в Карлайл, нали, Робърт? — замислено попита младата жена.
Вдигна я от леглото и я привлече към мощните си гърди.
— Много скоро ще съборя краля от трона му и ще си върна всички замъци, а след това и Анандейл.
Решителността и амбицията на Робърт Брус бяха толкова силни, че Джори потръпна от благоговение.