Сянката на греха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на греха». Краткое содержание книги:
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама…
— В такъв случай — изсмя се сър Морис, — аз ще последвам баща си на ешафода. Вече бях обвинен, че съм се заел с отмъщение.
— Да, възможно е. Радвам се, че го спомена преди аз да съм го сторил — Корбет седна обратно на мястото си. — Можеш ли да ми кажеш къде си бил рано сутринта в неделя преди две седмици? И в нощта на убийството на Торкъл?
— Бях в църквата с останалите — заговори с мъка сър Морис. — А що се отнася до следващата сряда вечер — преглътна тежко — бях в къщата си в имението. Хората от свитата ми ще се закълнат, че е било така — лицето му леко поруменя, и той се размърда неспокойно. — Студено е — додаде след малко. — Докога ще ни държиш тук?
— Отсъства един човек — с втъкнати в колана на меча си палци, Ранулф-ат-Нюгейт пристъпи наперено на светло. — Блайдскот, ти получи съобщението на господаря ми. Къде е съдията?
— Предадох на сър Луис да се яви тук — сви рамене помощник-шерифът. — Не мога да го надзиравам.
— Мастър Блайдскот! — повиши глас към него Корбет. — Нека засега се съсредоточим върху убийствата на младите жени. В последните близо пет години тези жертви са били шест, така ли? В това число и вдовицата Уолмър?
— Напълно необясними убийства — отвърна помощник-шерифът. — Бяха тукашни момичета, всичките хубави, идвали са насам, в града или на пазар.
— Не е ли опасно? — попита Ранулф. — Пътеките и пътищата тук са доста пусти. Храсталаци, тъмни гори, скрити места, удобни за престъпници и разбойници.
Блайдскот объркано отвърна на погледа му.
— Добър въпрос — настоя и Корбет. — Защо им е било на пет млади жени, без да броим Уолмър, да излизат навън сами? Ако добре съм разбрал от съдебните записки, същото се отнася и до последните две убийства. Всички момичета са убити в покрайнините на града. Ако се придържам към общоприетата версия, сър Роджър е бил съден за четири от убийствата, но не би могъл да извърши последните две, нали?
Корбет посочи ковчега.
— Това клето момиче. Как се казваше?
— Елизабет.
— Нейното тяло е било открито край оградата от жив плет, така ли?
— Да, изчезнала е преди две вечери.
— Кога са я видели за последно?
— Баща й е горе в църквата, той ще каже — отвърна помощник-шерифът.
— Тогава най-добре го доведи!
Блайдскот с пуфтене се затътри навън. Чуха се гласове и помощник-шерифът се върна с коларя. Грубоватият мъж, с възпълно, покрито с брадавици, жълтеникаво лице, застана на прага и запристъпва от крак на крак, запрехвърля от ръка в ръка тоягата, която носеше.
— Влизай, коларю! — подкани го Корбет.
Мъжът не го чу. Беше впил очи в ковчега. Раменете му се разтресоха и по обветрените му страни тихо потекоха сълзи. Протегна напред загрубяла и почерняла от работа ръка, сякаш в опит да върне дъщеря си обратно при живите.
— Влизай, коларю!
Кралският писар се изправи и тръгна към него. Развърза кесията си и сложи една сребърна монета в протегнатата ръка на мъжа.
— Знам, че това е съвсем малка утеха — каза Корбет, — но съжалявам за мъката ти. Коларю, казвам се сър Хю Корбет и съм кралски писар.
— Знам кой си — мъжът вдигна глава и погледна съкрушено Корбет. — А аз съм червей, сър.
— Не си — прекъсна го Корбет. — Коларю, ти си гражданин на този град и верен поданик на краля. Кълна се във всичко свято — и Корбет извиси глас, — че ще заловя убиеца на твоята дъщеря, а после лично ще наблюдавам екзекуцията му.
— Така казваха и преди — промърмори коларят. — И преди казваха, че няма да има повече убийства, след като сър Роджър бъде обесен.
— Е, сгрешили са. Но — Корбет докосна ръката на мъжа, — ако Господ ми даде сила, ще стигна до истината и смъртта на дъщеря ти ще бъде възмездена. Сега влез!
Накара коларят да седне до него в едно от странно издълбаните места за сядане на свещениците. Коларят едва сега осъзна в присъствието на какви хора се намира и се смути.
— Колко деца имаш?
— Елизабет и две момчета, тя беше най-голямата.
— Разкажи за деня, когато тя умря.
Корбет търпеливо зачака. Раменете на коларя се сгърчиха и той отново захлипа. Накрая се прокашля задавено и избърса сълзите си с опакото на ръката си.
— Имам къща с двор на края на Мелфорд. Елизабет беше хубаво момиче. Беше пазарен ден. Искаше да иде до града да си купи нещо. Рожденият й ден мина на Архангеловден11. Имаше две пенита. Знаеш как е с младите жени, нали? Панделка, някакво украшенийце или пък се надяват да срещнат на пазара някой обожател!
— Имаше ли си някого? — попита Корбет.
— Не — усмихна се коларят. — Беше на петнайсет, но умът й още беше детски. Отиде на пазар.
11
Архангеловден в Англия се отбелязва на 24 септември. — Бел.прев.