Парола „Херострат“
- Автор: Бобев Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парола „Херострат“». Краткое содержание книги:
Петър Бобев — голям майстор в този безспорно сложен и претенциозен жанр, за сетен път ни очарова с умението си да ни държи в напрежение до края, да ни вълнува с хуманните си послания, да раздрусва съвестта ни, като поставя хомо сапиенс на изпитание пред собствените му научно-технически постижения и зловещата опасност от самоунищожение. Добре е, че границата не е прехвърлена. Засега…
И най-важното — запазил бе цялата си организация, в която и преди това не знаеха кой е шефът, тъй като получаваха само кодирани нареждания и планове за действия, а възнагражденията за свършената работа се превеждаха направо по чековите сметки.
Всъщност сътрудниците му не се интересуваха от друго — единствено от чековите сметки. Да растат, да не изтъняват.
И то при по-малка опасност. А анонимният им предишен шеф, както и сегашният, успяваха да им осигуряват тази сигурност.
Доктор Суфло доказваше и на дело, че наистина най-важното е разумът, заместил почти изцяло всички умения, които може да има човек със здраво тяло.
Цялата вила беше автоматизирана и роботизирана. Като се започне от управляемата му инвалидна количка, та се свърши с безупречното сервиране на храната, приспособено за обслужване само с лявата ръка.
Прислугата беше сведена до минимум, до тези хора, без които съвсем не можеше да мине един подобен дом.
Особено внимание бе отделено на охраната. На сложните алармени устройства и десетината добре въоръжени телохранители, които естествено не се числяха към организацията му, а за да не будят съмнение, бяха препоръчани от местните полицейски власти.
Това не правеше особено впечатление. Богат човек, пази се. Те другите, не толкова заслужаващи вниманието на престъпния свят, се бяха оградили с пазачи, та какво оставаше за такъв като него?
Когато решеше, доктор Жан Суфло не се колебаеше повече.
Така и сега.
Натисна бутона на количката си и тя го отнесе до разговорния му компютър. Това беше хоби на покойния му чичо — да изобретява. По специалност електронен инженер, между другите си сполуки беше успял да създаде и този компютър, предназначен за неми хора. Като естествено никога не бе допускал, че той ще послужи така добре на племенника му.
Немият трябваше само да натрака на клавиатурата мисълта си и след сложна обработка в електроните схеми написаното се превръщаше в жива реч, предавана от вградения репродуктор.
С това устройство докторът общуваше с прислугата си. Но особено полезно се оказваше то при деловите му връзки. Като за целта го включваше към радиовидеофонния си апарат. От една страна, защото и без това не можеше да разговаря другояче, а от друга — да не бъде идентифициран гласът му при този метален тембър.
Убеден, че в стаята няма никой и че линията не е подслушвана, за която цел съществуваше специална анализираща апаратура, той набра номера на намиращия се на стотици километри оттук Георг Крумов.
В слушалката прозвуча познатият глас:
— Георг Крумов слуша.
Суфло се позабави с въпроса си:
— Ще се учудите ли много, ако ви кажа, че говорите с доктор Жан Суфло?
И чу в слушалката някакво заекване, след което последва рязък отговор:
— Моля, не си правете такива груби шеги!
Суфло тозчас продължи. Да не би онзи оттатък да прекъсне.
— Вярно е, драги Крумов. Наистина говоря аз.
И пак същото:
— Престанете с черния си хумор! Имам достатъчно работа.
— Ами ако ви припомня нещо от последния ни диалог — рече докторът, — ще повярвате ли?
— То се знае, не! — отсече Крумов. — Доктор Суфло е мъртъв. Поне това знам. Бях на погребението му.
— Да, видях ви.
— От ковчега ли?
— Естествено!
Слушалката затрептя от задъханото дишане на другия отсреща.
И Суфло добави:
— Потупах ви по рамото, помните ли? И ви казах: „Горе главата!“ А преди това: „Повтарям, вярвам напълно в успеха ви.“ И ви препоръчах да си починете няколко дни, например на плажа. После с нови сили на работа!
— Това е невъзможно! — изхриптя Крумов. — Вие сте подслушвали разговора ни. — И сякаш се досети: — О, разбирам! Вие сте от полицията. И ме провокирате. Дано научите нещо от мен. Навярно инспектор Колуел?
— Никакъв инспектор! А истинският Жан Суфло. И ви се обаждам не от онзи свят, а от този, нашия, на Земята. Само че по понятни причини не мога да кажа къде точно.
Крумов изглеждаше разколебан:
— Това съвсем не е вашият глас.
— Естествено! Това е механически. Все по същите разбираеми съображения.
Крумов отново си възвърна самоувереността:
— Това е изключено! Само не ми е ясно е каква цел разигравате тази зловеща сценка.
— В качеството си на човек, който финансира вашите проучвания.
— Вече никой не ги финансира. Доктор Суфло си отиде.
— А погледнахте ли в банката дали е закрита сметката ви?
— Не!
— Тогава проверете! И ще видите, че съм ви поставил на разположение нови средства.
Крумов отново бе изгубил самообладание:
— Ако това е така, то защо…
— Защото очаквам от вас ново споразумение.
— Аз? С кого?