Странник в странна страна

Смит: Да «пиша»? Какво е това?

Генерален секретар: Е, и отпечатък от палеца ви ще свърши същата работа. Искам да ви прочета един документ. Съдържа какви ли не адвокатски завъртулки, но казано накратко — вие се съгласявате, че с напускането на Марс се лишавате… тоест, отказвате се от всякакви права върху планетата. Разбрахте ли ме? Прехвърляте ги на правителството.

Смит: (Не отговаря.)

Генерален секретар: Добре, нека го кажа иначе. Вие не сте собственик на Марс, нали?

Смит (след особено дълга пауза): Не разбирам.

Генерален секретар: Нека опитаме пак. Искате ли да останете тук?

Смит: Не знам. Изпратиха ме Старите. (Продължително непреводимо слово, също като бой на котка с едра жаба.)

Генерален секретар: По дяволите, трябваше вече да са му набили английския в главата. Ето какво ще ти кажа, синко — няма защо да се тревожиш. Искам само отпечатък от палеца ти на този документ. Нека ти хвана дясната ръка. Не, недей да се гърчиш! Стой мирно! Няма да те нараня… Докторе! Доктор Нелсън!

Втори лекар: Да, сър?

Генерален секретар: Доведете ми доктор Нелсън!

Втори лекар: Но той си тръгна, сър. Каза, че сте го отстранил от лечението на пациента.

Генерален секретар: Това ли каза? Вдън земя да пропадне! Все едно, направете нещо. Изкуствено дишане или някаква инжекция… Не стойте като пън, не виждате ли, че този човек умира?!

Втори лекар: Не мисля, че може да се направи нещо. Трябва просто да го оставим на спокойствие, докато му мине. Доктор Нелсън винаги правеше така.

Генерален секретар: Да го вземат мътните този Нелсън!“