Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Аницет се приближи и седна на ръба на лежанката ми, стиснал чаша вино. Маймунското му лице се разтвори в лукава усмивка.
— Много си мрачен, Парменон — завалено каза той.
— Тревожа се, Аницет — изправих се. — Трябва ли?
— Да се тревожиш ли? — подигравателно попита той. — За какво, Парменон? Имаш храна, вино и най-вече си в компанията на своя император.
Усмихнах се на примитивния капан.
— Императорът е винаги в мислите ми — отвърнах. — Той е началото, края и същността на моето съществуване. Както знаеш, аз съм негов най-верен слуга. Има ли от какво да се боим, Аницет?
Той стана, потупа ме снизходително по рамото и се отдалечи.
Една робиня дойде да седне при мен. Беше още дете и по маслинената й кожа и тъмни очи разбрах, че е египтянка. Предложи ми да легне при мен, но когато поклатих отрицателно глава, се нацупи и тръгна нанякъде. Аз не откъсвах очи от Нерон и майка му. Нощта сякаш щеше да трае цяла вечност. Най-после последиците от виното се проявиха — един по един гостите заспиваха, проснати на лежанките или на пода. Същото стана и с Нерон. Едва сега Агрипина погледна към мен. Само за миг маската й падна. Може би беше разбрала, че сладкодумните похвали на сина й са неискрени и безсъдържателни. Тя се усмихна, измъкна се нежно от пиянската прегръдка на Нерон и стана. Придружих я навън, в уханната тъмнина.
— Виждал ли си такова празненство, Парменон! извика тя през рамо. — Виждал ли си толкова любящ син?!
— Домина! — изтичах след нея. — Домина! — просъсках и я хванах за китката.
Тя я издърпа и я вдигна с разперени пръсти. В светлината на факлите очите й проблясваха студено. Повдигна и другата си ръка като за молитва.
— Моля те, Парменон, недей. Не ми разваляй удоволствието. Ако трябва да премина в тъмнината, нека си отида щастлива — тя докосна слепоочието си. — Нека взема с мен и мечтите си.
После се завъртя и изчезна в нощта. Тръгнах след нея за всеки случай, но тя необезпокоявана стигна до шатрата. Чакащите роби с факли я съпроводиха вътре. Забелязах пазачите, сгушени под дърветата и си спомних думите на Бур: „Нито един от моите войници няма да вдигне меч срещу дъщерята на Германик.“ Канех се да се отдалеча, но чух шумолене в храстите и спрях.
— Не се оглеждай — прошушна дрезгав глас, — само слушай.
— Какво има? — попитах.
— Не говори, изслушай ме — гласът замлъкна. — Навярно сърцето на мъжа, който първи е пуснал крехка лодка в жестокото море, е било обковано веднъж с дъбово дърво и три пъти с бронз.
Припомних си, че това е цитат от една ода на Хораций.
— Това ли е всичко? — попитах.
— Грубата сила, безогледно насочвана, се пречупва под собствената си тежест.
Още един цитат! Чух леко шумолене и тайнственият пратеник изчезна. Стоях, притиснал с ръка устата си. Тази кучка Салвара! Явно Нерон й беше платил и тя бе очаквала Агрипина да я повика. Бе направила точно това, което меднокосото чудовище й бе поръчало. Ако не бяха нейните думи, Агрипина никога не би дошла в Бая. Салвара беше заслепила господарката ми, давайки й фалшиви надежди, бе заложила стръвта в капана и Агрипина бе влязла право в него. Двата цитата бяха предупреждение и свързани, показваха, че нещо ужасно ще се случи в морето. Дори „повелителя на морето“, споменат от Салвара съвпадаше с това. Предстоеше злополука, но всъщност убийство. Щом това станеше, предупреждението на старицата щеше да бъде използвано, за да покаже, че трагичната смърт на Агрипина е била предопределена. Години по-късно срещнах старата кучка и й прерязах гърлото.