Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Истърлинг наблюдаваше двата кораба да се отдалечават от него в поредица от подобни маневри за заемане на по-добра позиция и зачервен от ярост, питаше небесата и ада, дали може да вярва на очите си, които му показваха само, че Чард бяга от това негодно докторче. Чард обаче беше далеч от подобна мисъл. С майсторско търпение и въздържаност той чакаше удобен случай да се приближи и да залови с куки другия кораб. Но с равно на неговото търпение и упоритост Блъд се стремеше да не му даде такава възможност.
Накрая се стигна до изчакване кой ще направи първата грешка. И Чард я направи. В загрижеността си да не попадне с фланга си в обсега на оръдията на „Синко лягас“ той забрави носовите му оръдия и докато маневрираше за по-добра позиция, го допусна твърде наблизо. Разбра грешката си, когато тези две оръдия изреваха внезапно зад него и гюлетата им разкъсаха няколко ванти. Това го разяри и в гнева си той отвърна с оръдията на кърмата, но поради малкия калибър изстрелите им останаха без резултат. Тогава, изпаднал в ярост, той извъртя „Бонавантюр“, за да изстреля страничен залп право в носа на другия кораб и като разкъса платната му, да го предостави на милостта на своите пирати, готови за абордаж.
Силното мъртво вълнение обаче се съчета с голямото разстояние и провали напълно замислите му, а залпът изтрещя безсилно и остави само облак дим между него и „Синко лягас“. Веднага Блъд извърна фланга си и изпразни двадесетте си оръдия от бакборда в този облак дим с надеждата да засегне изложения фланг на „Бонавантюр“ зад него. Този опит също се провали, но послужи да покаже на Чард колко струва човекът, с когото влизаше в бой — мъж, с когото не беше безопасно да се поемат подобни рискове.
Въпреки това Чард пое още един риск и рязко възви, за да се втурне през облака дим и да доближи другия кораб, преди там да отгатнат намеренията му. Маневрата обаче беше твърде бавна, за да успее. Докато „Бонавантюр“ поеме новия си курс, димът се разпръсна достатъчно, Блъд разбра неговата тактика и „Синко лягас“, който се намираше на достатъчно разстояние откъм бакборда му, запори водата с два пъти по-голяма скорост от пиратския кораб, който сега не можеше да се възползува добре от вятъра.
Отново Чард извъртя кормилото и се втурна да пресече пътя на „Синко лягас“ и да мине откъм наветрената му страна. Но Блъд се намираше на около една миля, а имаше и достатъчно време на разположение, затова зави и се върна, така че да насочи в подходящия момент оръдията от дясната си страна. За да избегне това, Чард отново се отправи на юг и му остави за прицел само задната част на кораба.
Така двата кораба се отдалечиха постепенно от „Санта Барбара“ с изпадналия в ярост, задъхващ се от псувни Истърлинг на борда му, докато неговият кораб се превърна само в точка на хоризонта; и все още бяха твърде далеч, за да влязат в бой.
Чард изпсува вятъра, защото благоприятствуваше капитан Блъд, изпсува и Блъд, който знаеше така добре да добие и запази преимуществата на позицията си. Дървенякът доктор, изглежда, разбираше прекрасно положението и беше изненадващо готов да осуети всеки ход на противника си. Двата кораба продължаваха да си разменят от време на време по някой изстрел от — оръдията на кърмата или носа и всеки се целеше високо, за да повреди платната на другия, но поради голямото разстояние, което ги делеше, тези изстрели оставаха безуспешни.
Питър Блъд, застанал до парапета на задната палуба в изящна ризница и шлем от черна, гравирана дамаска стомана, които преди бяха принадлежали на бившия командир на „Синко лягас“, започна да се отегчава и все повече да се безпокои. Той го призна с тона на въпроса си към Хагторп, облечен като него, към Волверстон, на когото никоя от ризниците на борда не ставаше, и към Пит, застанал до кормилото под него.
— Колко време може да продължи тая игра на гоненица? И колкото и да продължи, може ли да има друг край освен един? Рано или късно вятърът ще спадне или ще промени посоката си, а ние ще изкапем от умора. Тогава ще се намерим в ръцете на оня негодник.
— Винаги може да се случи нещо неочаквано — каза младият Пит.
— Да, вярно. Благодаря ти, че ми припомни това, Джери. Нека се надяваме на нещо такова, въпреки че не виждам Откъде може да дойде.
Но то идваше в момента и се приближаваше бързо, въпреки че само Блъд схвана това веднага щом го видя. Отправяха се към сушата в края на продължителна отсечка по западен курс, когато иззад нос Еспада, на около по-малко от половин миля, се зададе висок, тежко въоръжен кораб; той плаваше колкото е възможно по-близо по вятъра, с открити отверстия на бакборда и подаващи се от тях оръдия; а вятърът развяваше кастилското знаме на мачтата му.