Приказки от цял свят
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки от цял свят». Краткое содержание книги:
— Чакай, петльо! Накъде?
— Ще искам топли дни от зимата, братя. А вие накъде?
— И ние отиваме по същата работа. Тръгни с нас!
— Да тръгна. Много обичам весела дружина. Сам не ми се върви. Тръгнали петимата. По едно време петелът запитал гъската знае ли къде живее зимата.
— Не знам — отвърнала гъската. — Свинята знае.
— Накъде вървим, свиньо? Знаеш ли пътя към зимата?
— Не го знам, гъско. Аз не ви водя, а овенът. Той знае пътя. Него запитайте.
— Овньо, накъде си ни повел? Тоя път води ли към къщата на зимата?
— Не знам. Не виждате ли, че ви не водя аз, а бикът. Той знае пътя.
— Накъде води тоя път, биче? Към къщата на зимата ли?
— Кой го знае накъде води! Не виждате ли, че вървим напосоки? Спрели се на един кръстопът. Няма кого да запитат по кой път се отива към живелището на зимата. Мислили, мислили, най-сетне бикът рекъл:
— Слушайте, братя! Да тръгнем хе по онзи път. Все ще ни заведе някъде. А колкото за зимата, и без да я търсим, тя ще ни намери.
Тръгнали по пътя и той ги отвел в една гора. Спрели се там. А додето вървели, много време се минало. Почнали да си приказват.
— Струва ми се, че застудява — рекъл бикът.
— Аз не усещам нищо — казал овенът, — но вълната ми се развява. Трябва да е излязъл вятър.
— Студено ми е на зурлата — продумала свинята. — Май че зимата наближава.
— Наближава, наближава — рекла гъската. — И аз усещам.
— Кукуригууу! — обадил се петелът. — Нека наближава. Нали сме тръгнали да я дирим?
Зарадвали се всички, че зимата иде. Но по едно време бикът казал:
— Здраво се застуди, братя. А зимата я няма още да й поискаме топли дни. Къде да вървим да се топлим?
— Кажи ти къде! — викнали животните в един глас.
— Хайде да си направим къща. Инак ще измръзнем. Аз ще насека греди, а вие ще ги наредите й ековете. Ще си имаме къща — който ни види, да ни завиди. От студ няма да се боим.
Но другите животни били ленивички. Никак не им се работело. Овенът рекъл:
— Моят кожух ме топли. Вижте колко му е гъста вълната. И без къща ще прекарам Студените дни.
Свинята казала:
— Мене не ме е страх от студове, каквито и да са. Ще се заровя в земята и ще презимувам.
Гъската се обадила:
— И на мене ми е лесно. Ще кацна на някое дърво, ще си постеля едното крило, а с другото ще се покрия. Няма да усетя ни студ, ни мраз.
Петелът викнал:
— И аз не ща къща. И аз имам крила. Комуто трябва къща, да си направи.
Разбрал бикът, че ще трябва сам да се залови за работа.
— Правете, каквото щете — рекъл. — Аз ще си градя къща. И без помощници ще мина.
Насякъл от гората дървета, набил ги в земята, други наковал едно над друго до тях и се издигнала къща. Заживял в нея.
Дошла зимата. И то каква зима! Страшна и ужасна. Па и не била сама, брат й бил с нея — мразът. На животните и наум не дошло да поискат от нея топли дни: тъй ги стегнали студовете, че всичко забравили.
Овенът отишъл при бика и почукал на вратата на къщата му:
— Пусни ме, братко, да се огрея!
— Не, овньо, няма къде. Само за мене има място. Ти си имаш топъл кожух, та и отвън ще презимуваш. Не те пускам. Най-сетне поискай от зимата да ти даде малко топли дни.
— Зимата не ще да слуша. Исках, но не дава. Отвори ми. Ако ми не отвориш, ще се засиля, та ще откъртя от стената някоя греда. Тогава и на тебе ще стане студено.
Подал си бикът главата през вратата. „Студено! Много студено! Ако не пусна овена, наистина ще откърти греда и в къщата ще почне да духа. А откърти ли още няколко греди — от студ няма да може да се стои.“
Пуснал овена. В къщата нямало място за двамина — ала като се посбрали — дори по-топло им станало.
Ето че и на свинята достудяло. Потропала на вратата:
— Пусни ме, брате биче, да се погрея. Замръзнах. Люти студове започнаха.
— Що се боиш от студовете? Зарови се в земята и презимувай. Или помоли зимата да ти даде топли дни.
— Стига си приказвал! Отваряй по-скоро. Ако не ми отвориш, ще подрия със зурлата си всички подпорки и ще ти съборя къщата. Заклевам ти се, че ще я съборя.
Що да се прави? Видял бикът, че свинята не се шегува: наистина ще му събори къщата. Пуснал я. За трима нямало място, но трябвало да се сместят. Посбрали се и в къщата станало още по-топло.
По едно време дошла гъската. И тя помолила да й отворят.
— Няма място — рекъл бикът. — Мнозина сме и все сме едри. Напълнили сме къщата. Па и защо ти е да влизаш? Нали си имаш две крила? Едното ще си постелеш, а с другото ще се завиеш. Ще ти бъде по-топло, отколкото на нас.
— Стига са тия приказки! Отваряй по-скоро, че съм замръзнала. Ако не ме пуснеш, ще изскубя всичкия мъх от стените и вятърът ще почне да духа в къщата ти. Ще измръзнете-до един.