Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
Разяреният Скот обаче сякаш пет пари не даваше. Докато Уил си проправяше път към тях, Теди и Ланс го заобиколиха и той се озова по средата. Уил се затича, ала Скот го изпревари и събитията се развиха за секунди. Маркъс отстъпи половин крачка, Теди ритна един стол, Скот отскочи, блъсна се в масата и я прекатури. Възвърна си равновесието и сви ръце в юмруци. Ланс приближаваше отстрани. Докато тичаше напред, Уил долови плач на дете. Най-сетне се измъкна от тълпата и се насочи право към Ланс. Внезапно между тях изникна момиче.
— Престанете! — изкрещя тя, разперила ръце. — Веднага! Престанете всички!
Гласът й прозвуча изненадващо силно и авторитетно. Уил застина. Всички замръзнаха. Плачът на детето се извиси пискливо във възцарилата се тишина. Момичето се извърна, измери с гневен поглед побойниците и Уил забеляза пурпурния кичур в косата й. Веднага я позна. Само че сега носеше широка тениска с изрисувана риба.
— Битката приключи! Няма битка! Не виждате ли детето?
Изгледа ги предизвикателно, шмугна се между Скот и Маркъс и коленичи пред разплаканото дете. Беше на три или четири, с оранжева блузка. Момичето го заговори нежно, с мила усмивка.
— Добре ли си, слънчице? Къде е мама? Да вървим да я намерим.
Детето веднага заби поглед в тениската й.
— Това е Немо — каза то. — И той се беше изгубил. Харесваш ли Немо?
Отстрани една жена, прегърнала бебе, паникьосано си пробиваше път през множеството, сляпа и глуха за витаещото из въздуха напрежение.
— Джейсън? Къде си? Да сте виждали едно момченце? С руса коса и оранжева блузка?
Забеляза го и по лицето й се изписа облекчение. Стисна бебето и се втурна към тях.
— Не бива да хукваш така, Джейсън! — викна жената. — Изплаши ме. Добре ли си?
— Немо — посочи момченцето тениската. Майката се обърна и едва сега видя момичето с пурпурния кичур.
— Благодаря… Сменях памперса на бебето и той изчезна…
— Всичко е наред — поклати глава момичето. — Нищо му няма.
Уил проследи с поглед как майката се отдалечава с децата си и се обърна към момичето, което изпращаше с мила усмивка малчугана. Когато детето се скри в множеството обаче, тя сякаш внезапно усети втренчените погледи на околните и скръсти смутено ръце. Тълпата се раздели на две, за да пропусне забързания към тях полицай, Маркъс измърмори нещо на Скот и се стопи в множеството. Теди и Ланс последваха примера му. Блейз тръгна след тях. Уил се изненада, че момичето с пурпурния кичур се пресегна към ръката й.
— Чакай! Къде отиваш? — извика то.
— „Бауърс Пойнт“ — отвърна Блейз и се отдръпна.
— Къде се намира?
— Надолу по плажа. Ще го откриеш.
Блейз се обърна и хукна след Маркъс.
Момичето се поколеба. Напрежението, надвиснало плътно върху им само допреди секунди, започна да се разсейва. Скот вдигна прекатурената маса и тръгна към Уил. Точно тогава към момичето приближи мъж — явно баща й.
— Ето те и теб! — възкликна той със смесица от облекчение и раздразнение. — Търсихме те. Ще се прибираме ли?
Момичето, което следеше с поглед Блейз, очевидно не се зарадва от срещата.
— Не — отвърна лаконично то, шмугна се в множеството и закрачи към плажа.
Малко момче застана до бащата.
— Май не е гладна — предположи то.
Мъжът положи длан върху рамото му и проследи с поглед дъщеря си, която слезе по стъпалата към плажа, без изобщо да се обърне.
— Сигурно си прав — каза той.
— Направо не е за вярване! — гневно възкликна Скот и дръпна Уил настрани. Още вреше и кипеше. — Тъкмо се канех да приспя този нещастник.
— Аха… — отвърна Уил и поклати глава. — Теди и Ланс щяха да се намесят.
— Нищо нямаше да направят. Бива ги само да се перчат.
Уил не беше убеден, но замълча.
Скот пое дъх.
— Ето го и ченгето!
Полицаят приближи бавно, очевидно опитвайки се да прецени ситуацията.
— Какво става тук? — попита той.
— Нищо, полицай — отговори спокойно Скот.
— Чувам, че имало свада.
— Не, сър.
Със скептично изражение полицаят зачака обяснение. Скот и Уил обаче мълчаха. Около щанда със сосове се напълни с хора. Полицаят огледа внимателно множеството, за да се увери, че не пропуска нещо. Внезапно грейна в усмивка — явно при вида на познато лице зад гърба на Уил.
— Хей, Стив! — подвикна полицаят.
Уил видя как се запъти към бащата на момичето.
Ашли и Кейси запристъпваха плахо към тях. Лицето на Кейси беше поруменяло.
— Добре ли си? — заекна тя.
— Абсолютно — отвърна Скот.
— Онзи е смахнат. Какво стана? Не видях кай започна.
— Замери ме с нещо. Кипнах. Писнало ми е от номерата му. Въобразява си, че всички се страхуват от него и всичко му е позволено. Опита ли още веднъж обаче, няма да му се размине…