Убийство по Коледа
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Убийство по Коледа». Краткое содержание книги:
— Да, но аз не одобрявам, заради татко.
Симеон отново отсече:
— Хари остава тук. Това е моето решение. — Той сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.
Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице.
Хари излезе след него, като се смееше.
Симеон седеше и се смееше тихо. Изведнаж той се стресна и се огледа.
— Кой по дяволите е тук? А, ти ли си, Хорбъри? Друг път недей да се промъкваш така!
— Извинете, сър!
— Както и да е. Слушай сега какво ще ти кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!
— Да, сър.
— Има още нещо. Когато тръгнат насам, тръгни с тях. И когато стигнете на половината на коридора, повиши глас така, че да те чуя. Измисли някаква причина. Ясно ли е?
— Да, сър.
Хорбъри слезе долу и каза на Тресилиън:
— Ако ме питаш, ще ти кажа, че този път ни очаква наистина весела Коледа.
Тресилиън рязко запита:
— Какво имаш предвид?
— Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.
II
Влязоха в стаята и се спряха на вратата.
Симеон говореше по телефона. Той им махна с ръка.
— Сядайте всички, само за момент да свърша разговора. Чарлтън, Ходжкинс & Брус ли е? Вие ли сте, Чарлтън? Тук е Симеон Лий… Да, нали? Да… Не, искам да ми изготвите ново завещание… Доста време мина, откак направих старото… Тук нещата малко се промениха… Не, не е спешно. Не бих искал да ви развалям празника. Да речем три дни след Коледа? Или по-късно. Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не няма нищо! Не съм тръгнал да умирам още!
Той сложи слушалката, после огледа осемте члена на семейството си, изкашля се и каза:
— Всички изглеждате мрачни. Случило ли се е нещо?
Алфред пое инициативата:
— Ти изпрати да ни повикат и…
Симеон го прекъсна:
— О, съжалявам, но не е нещо важно. Да не би да си помислихте, че ще има семеен съвет? Не, днес се чувствувам много уморен, това е всичко. Ще си лягам. Няма нужда никой да идва при мен след вечеря. Искам да съм свеж за Коледа.
Той им се ухили. Джордж почтително каза:
— Разбира се, разбира се.
Старецът започна отново:
— Каква велика стара традиция — Коледа. Укрепва солидарността в семейството. Какво мислиш, Магдалин, скъпа?
Магдалин Лий подскочи. Глуповатата й уста се отвори и затвори. Тя заекна:
— О, да. Да!
Симеон продължи:
— Е, как да кажа… Ти си живяла с пенсиониран морски офицер — той направи пауза, — баща ти. Предполагам, че не си виждала истинска Коледа. За това трябва голямо семейство!
— Ами… да, сигурно е така.
Погледът му се плъзна край нея.
— Не ми се ще да говоря за неприятни неща днес, но нали знаеш, Джордж, страхувам се, че ще трябва да съкратя малко издръжката ти. Разноските тук ще се увеличат.
Джордж силно почервеня.
— Не можеш да направиш това, татко.
Симеон кротко каза:
— Не мога ли?
— Разноските ми са много големи. Много. В този момент едва свързваме двата края. Необходимо е да се правят най-строги икономии.
— Остави икономиите на жена си. Жените много ги бива за това. Те често биха спестили от неща, за които един мъж не би и помислил. А една умела жена би могла да шие сама дрехите си. Моята, си спомням, беше много добра с иглата. Но само с това. Беше добра жена, но глупавичка.
Дейвид подскочи. Баща му каза:
— Седни, момче, ще събориш нещо.
— Моята майка… — извика Дейвид.
— Твоята майка — прекъсна го Симеон — имаше мозък на кокошка! И изглежда, че е предала това свое качество и на децата си. — Той внезапно стана. На бузите му се появиха две червени петна. Гласът му стана висок и писклив. — Вие не струвате и пукнат грош, нито един от вас! До гуша ми е дошло от всички ви! Вие не сте мъже! Вие сте мърльовци, банда хленчещи мърльовци. Пилар струва колкото двама от вас! Кълна се, сигурно имам по-добър син от вас някъде по света, въпреки че вие сте родени в моето легло!
— Е, тате, по-полека! — извика Хари.
Той беше скочил на крака и обикновено веселото му лице беше намръщено. Симеон изджавка:
— Същото се отнася и за теб! Можеш ли да ми кажеш ти какво си направил? Хленчеше за пари от всички краища на света! Казвам ви — не мога да ви гледам! Махайте се! Всички!
Той седна обратно в креслото си, като дишаше на пресекулки.
Бавно, един по един, всички се изнизаха от стаята. Джордж беше зачервен и възмутен. Магдалин изглеждаше изплашена. Дейвид беше пребледнял и целия се тресеше. Хари направо изскочи от стаята. Алфред ходеше като насън. Лидия го следваше с високо вдигната глава. Само Хилда се спря на прага и бавно се върна.