Ангел с часовников механизъм

В съня си Теса бе отново вързана за тясното медно легло в Къщата на мрака. Сестрите стояха приведени над нея и потракваха с дълги куки за плетене, като се смееха на висок глас. Докато Теса ги наблюдаваше, чертите им се промениха. Очите им потънаха навътре в черепите, косите им опадаха, а по устните им се появиха шевове, които ги държаха затворени. Теса нададе безмълвен писък, ала те не я чуваха.

Сестрите изчезнаха и над нея се появи леля Хариет, с лице, потъмняло от треската, която я бе убила. Тя погледна Теса с огромна тъга.

— Опитах — каза тя, — опитах да те обикна. Но не е лесно да обичаш дете, което дори не е човек…

— Дори не е човек? — попита непознат женски глас. — Ако не е човек, какво е тя тогава, Енох?

В гласа прозвуча нетърпение.

— Как така не знаеш? Всеки е нещо. Момичето не може да е нищо…

Теса се събуди с писък. Взря се втренчено в сенките. Около нея имаше само тъмнина. Едва се чуваше мърморенето на гласове. Опита се да се изправи, изритвайки завивки и възглавници. Смътно усети, че завивката й е тежка и дебела, не като тънкото покривало в Къщата на мрака.

Бе легнала, точно както в съня си, в огромна, почти неосветена каменна стая. Дочу собственото си хрипливо дишане, докато се обръщаше на една страна.

И изпищя.

Пред нея стоеше лицето от кошмарите й, плешиво и гладко като мрамор, подобно на огромна бяла луна. Там, където трябваше да са очите имаше само вдлъбнатини. Не изглеждаше, сякаш очите са били изтръгнати. Изглеждаше, сякаш никога не бе имало очи.

Устните бяха зашити с тъмни шевове, а лицето бе белязано с руни като тези по кожата на Уил. Само дето тези изглеждаха, сякаш са изрязани с нож.

Тя отново изкрещя и се отдръпна назад, като падна от леглото. Удари студения каменен под и платът на нощницата, която носеше — бяла и непозната, явно бе облечена с нея докато е била в несвяст — се скъса, когато тя с мъка се изправи на колене.