Синя луна
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Ричард, бившият приятел на Анита е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионална кариера, но и ревниво пазена тайна — след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си, по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на Екзекуторката.
Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на Дявола…
Поклатих глава. Нямаше значение. Чакаше ме работа. Ако успеех да се съсредоточа достатъчно, може би щях да се справя. Бяхме дошли тук, за да го измъкнем от затвора, а не да се тормозя защо ли сме скъсали.
— Малко помощ за багажа няма да е излишна — провикна се Джейсън.
Той беше награбил по един куфар под всяка мишница. Зейн и Чери носеха един от ковчезите. Приличаха на носачи от погребално шествие. Натаниел лежеше по гръб върху другия ковчег. Беше си свалил тениската и си беше разпуснал косата. Ръцете му лежаха свити върху стомаха, очите му бяха затворени. Дали се преструваше на мъртъв, или се опитваше да хване тен?
— Малко помощ — повтори Джейсън и посочи с крак останалия багаж.
Два куфара и един пътнически сандък все още стояха недокоснати.
Тръгнах към тях.
— Господи, само един от тези куфари е мой. Чия е раклата за дрехи?
Зейн и Чери оставиха внимателно ковчега върху самолетната писта.
— Единият куфар е мой — каза Зейн.
— Другите три са мои — заяви Чери.
В гласа й се долавяше леко раздразнение.
— Кой е помъкнал сандъка?
— Жан-Клод го изпрати — намеси се Джейсън. — В случай че се срещнем с местния господар. Искаше да направим добро представление.
Изгледах намръщена сандъка.
— Моля те, кажи ми, че вътре няма нещо, което Жан-Клод планира да облека.
Джейсън се ухили. Поклатих глава.
— Не искам да го виждам.
— Може да извадиш късмет — отбеляза Джейсън. — Може вместо това да се опитат да те убият.
Изгледах го мрачно.
— Пълен си с добри идеи.
— Това ми е специалността — каза той.
Натаниел обърна глава и ме погледна, сключил ръце върху голия си корем.
— Мога да вдигна ковчега, но не е добре балансиран, за да го нося. Трябва ми помощ.
— Определено — рекох аз.
Той примигна към мен, като заслони очите си с една ръка. Аз се преместих, така че да закрия слънцето и да може да ме гледа, без да присвива очи. Натаниел ми се усмихна.
— Какви са тези слънчеви бани върху ковчег? — попитах.
Усмивката му помръкна, после напълно се стопи.
— Сцената в криптата — каза той, сякаш това обясняваше всичко.
Да, ама не.
— Не знам за какво говориш.
Той повдигна раменете и главата си от ковчега, като че ли правеше коремна преса. Коремните му мускули се стегнаха от усилието.
— Ама ти наистина не си гледала филмите ми?
— Съжалявам — казах аз.
Той се изправи до седнало положение и приглади с ръце косата си назад с привично движение. После я събра със сребърна шнола и преметна кестенявата опашка зад гърба си.
— Мислех, че сребърните бижута изгарят кожата на ликантропите при допир — отбелязах аз.
Той поразтръска опашката си и намести шнолата на безопасно място върху врата си.
— Така е.
— Предполагам, че в малки количества болката е стимулираща.
Натаниел се втренчи в мен със странните си очи. Беше само на деветнайсет, ала погледът му беше по-стар, много по-стар. По гладката му кожа нямаше никакви бръчки, но в очите му имаше сенки, които никога нямаше да изчезнат. Нуждаеше се от козметична хирургия на душата. Нещо, което да премахне ужасното бреме на познанието, което го бе направило такъв, какъвто е.
Както мъкнеше куфарите, Джейсън се приближи с накуцване до нас.
— В единия от филмите му се разказва за вампир, който се влюбва в невинен млад човек.
— Ти си ги гледал — отбелязах аз.
Той кимна.
Аз поклатих глава и взех единия куфар.
— Подготвил ли си ни кола? — обърнах се към Джамил.
— Микробус — отвърна той.
— Страхотно. Вземи един куфар и ме води към него.
— Не нося багаж.
— Ако се включим всички в носенето, ще натоварим микробуса два пъти по-бързо. Искам да видя Ричард колкото се може по-скоро, така че вземи нещо и престани да се правиш на капризна примадона.
Джамил ме изгледа продължително и преценяващо, после каза:
— Когато Ричард направи лупа някоя друга, няма да се налага да понасям обидите ти.
— Добре, но дотогава ще ги търпиш. Освен това не смятам, че съм те обидила, Джамил. Когато се случи, ще го разбереш със сигурност.
Той се изкиска тихо. Облече си сакото и взе сандъка. Щяха да са необходими двама силни мъже, за да го вдигнат. Той го вдигна, сякаш беше лек като перце. Отдалечи се, без да поглежда назад, и остави на мен последния куфар. Зейн и Чери хванаха отново ковчега и тръгнаха след него. Джейсън се затътри след тях.