Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Томаш разгледа чертите, приличаше на арабин.
— Не.
— Казва се Азис ал Мутаки и работи за Ал Мукауама ал Ис-ламия. Чували ли сте за него?
— Мм… не.
— Това е военният отдел на Партията на Бога. Знаете ли за нея?
— Също не — призна си Томаш, чувствайки се абсолютен невежа.
— На арабски «Партията на Бога» е Hibz Allah. Да ви звучи познато? Португалецът се сви на стола си и поклати глава унило.
— Не.
— Hibz Allah. Ливанците, разбира се, го произнасят по свой специфичен начин. Вместо да казват «Хибз Аллах», казват «Хезб'лах». А в CNN го произнасят «Хизбула».
— «Хизбула»! — възкликна Томаш с облекчение. — Чувал съм, разбира се.
— В новините, предполагам.
— Да, в новините.
— А знаете ли какво представлява «Хизбула»?
— Не са ли онези типове от Ливан, които са във война с Израел?
Дан Снайдер се усмихна.
— Казано най-общо, да — съгласи се той. — «Хизбула» е ислямистка шиитска организация, създадена в Ливан през 1982 г., обединяваща различни групировки, чиято цел да е се бори срещу израелската окупация в южната част на страната. Поддържа връзки с Хамас и Ислямски джихад и дори съществуват предположения, че е свързана и с Ал Кайда. — Поклати глава и сниши глас, сякаш да поясни. — Признавам, че не вярвам в това. Ал Кайда е сунитска организация, чиято идеология категорично изключва шиитите. Последователите на Бин Ладен стигат дотам, че смятат шиитите за неверници. А това прави невъзможен какъвто и да било съюз между тях, не мислите ли? — Прокара пръсти по клавиатурата и по екрана се появиха картини на разрушения. — Както и да е. «Хизбула» стои зад редица случаи на отвличания на западни граждани и атентати, достатъчни, за да накарат Съединените щати и Европейския съюз да я обявят за терористична организация. Съветът за сигурност на Обединените нации излезе с Резолюция 1559, която изисква разпускането на военното крило на «Хизбула».
Томаш потърка брадичка.
— А какво общо има «Хизбула» с професор Сиза?
Американецът поклати разбиращо глава.
— Ето един въпрос, който са си задали инспекторите на вашата… мм… полиция — каза Дан. — По какъв начин са се озовали тези косми на човек, търсен от Интерпол за връзките му с «Хизбула», в кабинета на професор Сиза в Коимбра?
Въпросът остана да виси във въздуха.
— Какъв е отговорът?
Американецът сви рамене.
— Не знам. Знам само, че вашата полиция е уведомила веднага португалската Служба за информация и сигурност, СИС, а те, от своя страна, са говорили с Грег, който се обади в Ленгли.
Томаш погледна към Грег Съливан, най-сетне разбрал за какво става дума. Приятелят му Грег, кроткият американец, който често му се обаждаше, за да си поговорят за Еврейския музей и да ускорят преговорите с «Гети център» или с «Линкълн център», всъщност се интересуваше от култура толкова, колкото той, Томаш, се интересуваше от бейзбол или от филмите на Арнолд Шварценегер. Грег не беше човек на културата — беше агент на ЦРУ, който действаше в Лисабон под прикритието на културен аташе. Това внезапно прозрение го накара да погледне на американеца с други очи, но най-вече му показа колко измамен можеше да бъде външният вид, колко лесно можеше да бъде подведен един наивен, добронамерен човек като него самия.
Осъзнал, че се е вторачил в сконфузилия се «културен аташе», португалецът трепна, сякаш току-що се беше пробудил, и отново се обърна към Дан.
— Грег ви се е обадил, нали?
— Не — отрече Дан. — Грег е разговарял със заместник-директора от дирекция «Операции». Той на свой ред е говорил с моя шеф, който ръководи кабинета за анализ на контратероризма и който ме изпрати тук, в Лисабон.
По лицето на Томаш се изписа заинтригувано изражение.
— Много добре — каза, поклащайки глава като преподавател, който одобрява работата на старателен ученик. — А сега ще ви помоля да ми отговорите на един въпрос, Дан. Какво правя аз тук?
Американецът с черните коси се усмихна.
— Нямам представа. Получих инструкции да ви запозная с параметрите на моята мисия, което току-що направих.
Португалецът отново се обърна към «културния аташе».
— Грег, какво общо имам аз с това?
Съливан погледна часовника.
— Мисля, че не съм човекът, който би могъл да ви отговори на този въпрос — каза.
— Тогава кой?
— Мм… — поколеба се той. — Предполагам, че ще дойде всеки момент.
— Но кой е той?
— След малко ще се запознаете.
IV
Силуетът се показа от една странична врата, изплува от тъмнината и се приближи бавно до махагоновата маса. Томаш и двамата американци се стреснаха, като го видяха да се появява от нищото като призрак, фантасмагорииен образ, който внезапно се материализира в салона.