Отмъщението на Лазар
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Русева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отмъщението на Лазар». Краткое содержание книги:
Бринкър се завъртя на стола. Недалеч от него стоеше началникът на екипа от „Сикрет Сървис“, изпратен да гарантира сигурността на президента. Беше едър мъж, над метър и деветдесет и вероятно тежеше около сто и двадесет килограма, като по-голямата част бяха мускули. Точно в този момент той бе зает да наблюдава двама от своите хора, които поставяха устройства срещу подслушване и радари за засичане на опасности на различни места из лабораторията.
Бринкър щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни името на агента. Фицджералд? О’Конър? Нещо ирландско.
— О, агент Кенеди?
Едрият кестеняв мъж обърна глава.
— Името ми е О’Нийл, д-р Бринкър.
— Разбира се, извинявайте — каза Бринкър. — Е, просто исках да ви благодаря, че ни позволихте да останем с Рави, докато хората ви си вършат работата.
О’Нийл се усмихна, но зелените му очи останаха непроницаеми.
— Не е необходимо да ми благодарите, д-р Бринкър. Няма защо.
„ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! НЕ НА СМЪРТТА! НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИЯТА! ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР!“
Малаки Макнамара стоеше близо до платформата на ораторите, почти в самия център на гневната скандираща тълпа. Както другите около него и той ритмично вдигаше юмрук нагоре в израз на гняв и скандираше оглушително. Но през цялото време бледосините му очи не спираха да оглеждат наоколо.
Сега доброволци от Движението на Лазар се промъкваха през множеството и раздаваха нови плакати и знамена. Ръцете на всички бяха протегнати към тях. Макнамара се шмугна между хората, за да вземе и за себе си. На плаката бе отпечатана цветна снимка на Паоло Понти и Одри Кравиц — снимката вероятно бе направена съвсем наскоро, тъй като двамата стояха на фона на белите върхове на планината Сангре де Кристо. Над младите усмихнати лица с дебели червени букви бяха изписани думите: ТЕ БЯХА УБИТИ, НО ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР ЩЕ ПРЕБЪДЕ!
Като продължаваше да скандира, бледоокият мъж поклати глава. Умно, мислеше си той. Много умно.
— Боже мой, полковник — измърмори Диас, заслушан в дивата омраза, която изригваше от тълпата навън. — Прилича на зоопарк с изгладнели зверове.
Смит кимна мълчаливо. За миг му се прииска да е въоръжен. После отпъди тази мисъл. Ако се стигнеше до ексцеси, петнадесетте деветмилиметрови патрона в пълнителя на беретата нямаше да спасят живота му. А и не бе постъпил в армията на САЩ, за да стреля срещу невъоръжени размирници.
Светещи фарове откъм алеята за автомобили привлякоха вниманието му. Малка колона от черни джипове и седани се движеше бавно по алеята, като си проправяше път през набъбващите тълпи. Дори и от това разстояние Джон забеляза гневните удари с юмруци по колите. Погледна към Диас.
— Очаквате ли подкрепления, Франк?
Охранителят поклати глава.
— Не бих казал. По дяволите, като изключим Националната гвардия, всички останали сили за сигурност в радиус от седемдесет километра са впрегнати. — Той се загледа в приближаващите автомобили. Първият тъкмо спря пред външната врата. — Това със сигурност не са хора от Националната гвардия.
Радиостанцията на Диас изведнъж запращя, достатъчно силно, за да чува и Смит.
— Сержант — чу се глас. — Тук е Баталия, на входа.
— Продължавай — прекъсна го грубо Диас. — Казвай.
— Дошли са още федерални. Но мисля, че тук има нещо нередно…
— Какво?
— Ами, тези момчета твърдят, че са от предния отряд на „Сикрет Сървис“. Единственият — запелтечи другият пазач. — Специален агент на име О’Нийл е тук при мен и е бесен, че не му отварям вратата.
Диас намали звука на радиостанцията. Погледна Смит объркано.
— Два отряда на „Сикрет Сървис“? Мамка му, възможно ли е да дойдат два отряда?
Тръпки побиха Смит.
— Невъзможно.
Той бръкна във вътрешния джоб на якето и извади мобилния си телефон. Беше специален модел, сигналите, които излъчваше и приемаше, бяха строго кодирани. Натисна един-единствен бутон, с който активира автоматичното набиране на спешния номер.
Телефонът от другата страна звънна веднъж — само веднъж.
— Клайн слуша — чу се тих глас. Гласът на Натаниел Фредерик Клайн, недостъпният шеф на Първи секретен отдел. — Какво искаш, Джон?
— Хората ти могат ли да влязат във вътрешната комуникационна система на „Сикрет Сървис“? — попита Смит.
Последва кратка пауза.