Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— И мен — извика Баум.
Бен Рои и Шалев се спогледаха.
— Маниак — в един глас казаха те.
В продължение на няколко минути наблюдаваха как криминалистите си вършат работата, след което Бен Рои попита дали може да огледа по-добре тялото.
— Костюмите са ей там — каза Шалев и посочи отворена кутия, поставена на пода в другия край на помещението, до натрупаните столове. Той отиде до нея и си сложи калцуни, комбинезон и ръкавици, после се върна и коленичи до масата.
— Чук-чук.
Шмелинг вдигна палец, за да му покаже, че може да се приближи. Човек трябваше да внимава с патолога. Беше прочут с яростната защита на работната си територия.
Под масата имаше около 70 сантиметра свободно пространство, а Бен Рои беше едър мъж, с дълги ръце и крака и широки рамене — за разлика от Шмелинг, чиито габарити се съсредоточаваха най-вече в кръста и задника. Беше доста тясно и гърбът му опираше в плота на масата.
— Трябваше да назначат по-дребен детектив — каза Шмелинг.
— Направо джудже — изпухтя Бен Рои. Стигна до тялото, което беше до самата стена, и се отпусна на лакти, вирнал задник. Шмелинг се премести малко, за да му направи място. Светкавицата на Клецман блесна отново.
Жертвата беше облечена със зелено палто, блуза, панталони и обувки без ток. Отблизо изглеждаше още по-едра. Огромни гърди, шкембе, дебели бедра — сигурно тежеше поне сто килограма. Очите й бяха полуотворени и еклерите имаха мътен кафеникав цвят. От устата й стърчеше смачкана на топка носна кърпа, втвърдена от засъхналата кръв; кръв беше размазана и по брадичката, шията и яката на блузата. В долната част на шията имаше жълтеникав белег.
— Гарота — каза Шмелинг. — От жица, ако се съди по чистотата и дълбочината. Трябва да я закараме в Абу Кабир за по-добър оглед, но изглежда, че извършителят си е разбирал от работата. Виж…
Той посочи белега.
— Имаме напречни и съвсем малко надлъжни охлузвания, но не и видими признаци на конгеетия и само ограничени петехиални кръвоизливи.
Посочи едва видимите червеникави точки под очите.
— Всичко това ни говори, че гаротата почти не се е движила и е упражнявала постоянен силен натиск. Предвид размерите на жертвата и факта, че тя явно е оказала съпротива… — Шмелинг докосна с пръст серията драскотини по шията, вероятно оставени от ноктите на жената — … убийството е изисквало много сила и умения.
Звучеше почти впечатлен.
— Шибана работа — промърмори Бен Рои.
— Не съвсем.
— Какво?
— Дрехите й са недокоснати и няма видими признаци за проникване под палубата.
Шмелинг кимна към слабините на жертвата.
— Какъвто и да е мотивът, лично аз спокойно бих изключил секса. Най-малкото по начина, по който го правим ти или аз.
Бен Рои трепна. Мисълта Шмелинг да прави секс беше смущаваща не по-малко от трупа.
— А кърпата? — попита той.
— Не мога да кажа нищо конкретно, докато не направим аутопсия, но под брадичката има една нетипична синина, която ме кара да мисля, че убиецът вероятно я е ударил там и тя си е прехапала езика. Определено е станало преди удушаването.
Бен Рои повдигна въпросително вежда.
— Кръвта е твърде много, за да е било след гаротата — обясни Шмелинг. — Имало е налягане в системата.
Все едно говореше за някакъв парен локомотив.
— Кучетата откриха следи от кръв до катедралата — продължи той. — Така че на този етап мога да предположа, че е станало следното — убиецът я е ударил, удушил я е с гаротата, напъхал е кърпата в устата й, завлякъл я е тук и я е скрил.
— Ако можеш да кажеш и кой е извършителят, направо да приключваме случая и да си ходим.
Шмелинг се изкиска.
— Аз само описвам престъплението, детектив. Твоята работа е да го разрешиш.
Светкавицата на Клецман блесна отново. Бен Рои вдигна ръка и избърса чело. Под масата беше горещо заради халогенната лампа и започваше да се поти.
— Нещо против едно бързо претърсване.
— Моля.
Бен Рои се премести няколко сантиметра напред и прерови джобовете на жертвата. В палтото имаше две химикалки и пакетче хартиени салфетки, но не и портфейл, ключове, лична карта, телефон. Панталоните се оказаха малко по-полезни — в единия джоб имаше смачкано листче, което при по-внимателно разглеждане се оказа формуляр за заявка в библиотека.
— Централна читалня — прочете Бен Рои отпечатаните в червено думи. Показа го на Шмелинг. — Да ти говори нещо?