Факторът Айнщайн
- Автор: Венгар Вин, Поу Ричард
- Язык: болгарский
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Факторът Айнщайн». Краткое содержание книги:
Дънкан Максуел Андерсън, главен редактор на списание „Съксес“
И така — да започнем
Сигурно вече горите от нетърпение да започнете да отприщвате образния си поток. Но имайте предвид, че — както става и с всичко друго в този наш живот — някои хора ще успяват да го правят по-лесно и по-естествено, отколкото други. И освен това, трябва да сте наясно, че — както е при почти всички други дейности — колкото повече се упражнявате, толкова по-добре ще се справяте. В следващата глава ще откриете набор от доказано ефективни техники, способни доста бързо да раздвижат и най-мудния образен поток.
Трета глава
Отприщване на образния поток
И така, готови сте да отприщите образния си поток. Избирате възможно най-удобния стол, включвате касетофона, отпускате се, затваряте очи и… и нищо! Къде са образите?
Уви! Вие явно сте сред онези 30% от населението на света, на които им е трудно да проявяват въображение. Но не се отчайвайте! Всеки човек има образен поток. Просто трябва да се научите как да престанете да потискате вашия. А ако сте сред останалите щастливи 70%, които могат съвсем безпроблемно да раздвижват въображението си по желание, техниките в тази глава ще ви помогнат да увеличите мощта и яркостта на вашия образен поток.
Подсилете неврологичния контакт
Направете си следния експеримент:
Изберете два ъгъла или два отсека от стаята, в която сте. Вземете лист и химикалка. На едната страна на листа опишете подробно първия ъгъл. На другата — втория.
Когато описвате първия ъгъл на стаята, използвайте конкретни термини относно цветове, форми, материал, усещане при допир, разположение в пространството. Когато описвате втория избран ъгъл, използвайте само абстрактни термини, които нямат нищо общо със сетивните усещания — например можете да напишете „На стената виси картина, в ъгъла е облегнат тапициран стол“, но нито дума за това как точно изглеждат или какви са при досег тези предмети. Отделете за всяко описание около пет минути (три, в случай че използвате касетофон).
Сега сверете двете описания. Кое от тях е по-интересно? Кое пресъздава по-достоверно и по-пълно гледката? Кое дава по-цялостна представа за описания ъгъл от стаята?
Съвсем очевидно е, че първото описание е много по-живо. Това е така, защото то осигурява по-висока степен на неврологичен контакт с описания ъгъл. Когато слушате или четете описание, което е изпълнено с ярки сетивни представи, мозъкът ви автоматично започва да „включва“ центровете на съответните сетива, точно както го прави и по време на сън. Колкото повече сетивни усещания разбуждате с описанието си, толкова по-широка ще е основата на неврологичния контакт.
Уолт Дисни бил голям любител на класическата музика. Той твърдял, че когато слуша великите композитори от миналото, в главата му се пораждат образни картини. Воден от желанието си да сподели с останалите хора това свое „вълшебно изживяване“, Дисни създава „Фантазия“ — анимационен филм, в който класическата музика извиква за живот феерия от форми, образи и цветове.
Мултисензорният подход на Дисни целял да разшири неврологичния контакт между филма и зрителите. Творецът страстно вярвал, че това ще помогне на зрителите да възприемат музиката още по-дълбоко и по-наситено.
„В музиката има елементи, които средният зрител няма да разбере, докато не ги види на екрана, пресъздадени в ярки и живи образи — твърди Дисни. — Едва тогава зрителите могат да почувстват цялата шеметна глъбина на музиката.“