Кървави книги (Том I)
- Автор: Баркер Клайв
- Серия: Кървави книги #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-952-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кървави книги (Том I)». Краткое содержание книги:
Едно заглавие в самотния брой на „Ню Йорк Поуст“, захвърлен на седалката срещу него, му хвана окото: „Полицията се бори с всички сили да залови убиеца“. Махогани не можа да сдържи усмивката си. Забрави всякакви мисли за провал, слабост и смърт. В крайна сметка убиецът беше именно той и мисълта да го заловят тази нощ му се струваше смешна. Нима кариерата му не бе одобрена от най-висшата власт? Нито един полицай не би могъл да го арестува и нито един съд не би могъл да го съди. Служителите на реда и закона, които превърнаха залавянето му в такъв цирк, служеха на същите господари като него; той едва ли не си пожела някой незначителен полицай да го залови и да го изправи триумфално пред съдията, само за да види изражението му, когато от мрака прошепнат, че Махогани е под защита и е над всеки писан закон.
Вече беше доста след десет и половина. Любителите на театъра бяха започнали да се стичат в метрото, но засега нямаше нищо подходящо. Махогани, така или иначе, искаше да пропусне големия наплив, за да проследи един-двама избраници до края на линията. Изчакваше благоприятен момент — като всеки мъдър ловец.
В единадесет часа, един час след времето, в което си бе обещал да си тръгне, Кауфман все още работеше. Раздразнението и скуката затрудняваха допълнително работата му и осеяните с цифри страници вече се размазваха пред очите му. В единадесет и десет той захвърли химикала и капитулира. После започна да търка зачервените си очи с месестата част на дланите си, докато зад клепачите му не затанцуваха искри.
— Майната му — изруга.
Никога не псуваше пред други хора. Но насаме от време на време си позволяваше и това му действаше успокоително. Излезе от офиса с преметнато през ръка влажно палто и се отправи към асансьора. Крайниците му бяха омекнали, а очите му се затваряха.
Навън бе по-студено, отколкото очакваше и студеният въздух го поразсъни. Тръгна към спирката на метрото на Тридесет и четвърта улица. Ще хване експреса до „Фар Рокауей“. След час ще си бъде вкъщи.
Нито Кауфман, нито Махогани знаеха, че на кръстовището на Деветдесет и шеста и Бродуей полицаите са задържали предполагаемия Подземен убиец във втория вагон на един пътуващ към центъра влак. Дребен мъж от европейски произход бе нападнал млада жена с чук и трион, заканвайки се, че ще я среже на две в името на Йехова.
Беше съмнително дали е способен да го направи. Така или иначе не му се удаде възможност да пробва. Докато останалите пътници (в това число двама морски пехотинци) наблюдаваха сцената, нарочената жертва изрита мъжа в топките. Онзи изпусна чука. Тя го грабна и, преди пехотинците да сварят да се намесят, му строши долната челюст и дясната скула.
Когато влакът спря на Деветдесет и шеста, полицаите вече бяха на спирката, готови да арестуват Подземния касапин. Нахлуха във вагона, виещи като банши6 и здраво уплашени. Откриха Касапина проснат в един ъгъл със строшено лице. Изнесоха го триумфално на носилка. Жената бе разпитана, след което се прибра вкъщи с морските пехотинци.
Това отклоняване на вниманието щеше да бъде от полза за Махогани, въпреки че тогава той нямаше как да го знае. Полицията прекара по-голямата част от нощта в опити да идентифицира задържания, който ломотеше неразбираемо със счупената си челюст. Чак в три и половина сутринта, когато един капитан на име Дейвис застъпи на дежурство, мъжът бе разпознат като Ханк Васарели, пенсиониран продавач на цветя от Бронкс. Оказа се, че Ханк е бил арестуван многократно за заплашително поведение и ексхибиционизъм, и двете в името на Йехова. Външният му вид лъжеше — мъжът беше опасен колкото Великденския заек. Това не беше Подземният касапин. Но докато ченгетата стигнат до този извод, Махогани вече се беше развихрил.
Кауфман се качи в експреса за „Мот Авеню“ в единадесет и петнадесет. Във вагона му имаше още двама пътници: чернокожа жена на средна възраст с лилаво палто и блед, пъпчив юноша, който се взираше с отнесен поглед в надрасканите на тавана думи „Целуни белия ми задник“.
Кауфман беше в първия вагон. Предстоеше му тридесет и петминутно пътуване. Малко по малко той затвори очи, успокоен от ритмичното подрусване на влака. Пътуването беше скучно, а той беше изморен. Така и не видя лицето на Махогани, който надничаше през вратата между вагоните в търсене на още месо.
6
В ирландската и шотландската митология — женски духове, чиито жални писъци предвещават смърт. — Б.пр.