За любовта и други демони

„Отвори уста и затвори очи“, й каза.

Тя го направи и той постави на езика й блокче вълшебен шоколад от Оахака. Бернарда го позна и го изплю, понеже от дете изпитваше отвращение към какаото. Худас я убеди, че това е свещено вещество, което прави живота щастлив, укрепва физическата сила, повдига духа и подсилва сексуалността.

Бернарда се изсмя гръмогласно.

„Ако беше така“, каза, „монахинките от «Света Клара» щяха да са бойни бикове.“

Беше я хванала вече медовината, която пиеше с приятелките си от училище още преди да се омъжи, и продължи да я пие не само през устата, а през петте си сетива в горещия въздух на мелницата. С Худас се научи да дъвче тютюн и листа от кока, смесени с пепел от ярумо14, като индианците от Сиера Невада. В кръчмите опита канабис от Индия, терпентин от Кипър, пейота от Реал де Каторсе и поне веднъж опиум от филипинските трафиканти на Китайския кораб15. Но не остана глуха за призива на Худас в полза на какаото. След като опита всичко друго, призна достойнствата му и го предпочете пред всичко. Худас стана крадец, сводник, случаен содомит, и всичко заради порока, защото нищо не му липсваше. В една злощастна вечер, пред Бернарда, се изправи с голи ръце срещу трима каторжници гребци заради свада в игра на карти и го убиха със столове.

Бернарда се укри в мелницата. Къщата остана на произвола на съдбата и ако не пропадна още тогава, беше поради умелата ръка на Доминга де Адвиенто, която възпита Сиерва Мария както пожелаха боговете й. Маркизът едва бе подочул нещо за падението на жена си. От мелницата идваха слухове, че живее в състояние на бълнуване, че си говори сама, че избира най-надарените роби, за да ги споделя в римските си нощи с бившите си съученички. Дошлото по вода богатство по вода си отиваше и бе останала на милостта на меховете с медовина и чувалите с какао, които държеше скрити тук и там, за да не губи време, когато желанието я замъчи. Единственото сигурно, което все още имаше тогава, бяха две делви, препълнени с дублони от по сто и от по четири, от чисто злато, които във времена на изобилие бе закопала под леглото. Такава бе разрухата й, че и съпругът й не я позна, когато се върна от Маатес за последен път, след цели три години, малко преди кучето да ухапе Сиерва Мария.