Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Докато преравяше за последен път планината материали, иззети от лондонския дом на предшественика ми преди да изчезнат в архива на Дивизията, счетоводителят ми откри списък за покупки, защипан на гърба на чекова книжка. Понечил да го хвърли, но го обърнал от другата страна и видял, че е написан на формуляр на Федерал Експрес за регистриране на пратка - странно, защото до онзи момент разследванията ни не бяха достигали до сметка във Федерал Експрес. Заинтригуван, счетоводителят се обади във фирмата и установи множество пуснати от адреса пратки, за които е било платено в брой.
Само една се оказа интересна - кутия скъпи пури, изпратени до луксозния хотел „Бурж ал Араб“ в Дубай. Скоро установихме, че името на получателя на пратката е фалшиво, и с това всичко щеше да приключи - ако не беше късметът. Жена, която работеше със счетоводителя, в миналото била туристически агент и знаеше, че хотелите в Обединените арабски емирства са длъжни да пазят фотокопия на паспортите на всички свои гости.
Обадих се в хотела и се представих за специален агент на ФБР, командирован към Интерпол, после убедих мениджъра да прегледа документите и да ми даде подробностите от паспорта на госта, който на съответната дата е бил в стая 1606.
Оказа се, че е някой си Христос Николаидис. Името беше елегантно - жалко, че го носеше такъв човек.
9.
Всички бяха съгласни за едно - Христос би бил хубав, ако не беше ръстът му. Маслинената кожа, буйната черна коса и чудесните зъби не можеха да компенсират краката, които бяха прекалено къси за тялото му. Парите вероятно му помагаха, особено по отношение на жените, с които обичаше да се движи, а Христос Николаидис определено имаше много пари.
След сериозно ровене в полицейските бази данни стана ясно, че той е истинската ни мишена - долнопробна отрепка без убеждения, но със значителна роля в три убийства и още десетина други престъпления, свързани с насилие. На трийсет и една, грък, той беше най-големият син на необразовани родители, които живееха край Солун. Тук е важно да подчертаем, че родителите му бяха необразовани - не глупави. Определено не бяха глупави.
През следващите седмици се заровихме още по-дълбоко в живота му и семейството му ставаше все по-интересно. Този сплотен клан от братя, чичовци и братовчеди се оглавяваше от шейсетгодишния баща на Христос, Патрос - безмилостен глава на фамилията. Както казват в Атина, този тип имаше „дебел балтон“ - дълго криминално досие, - но заедно с това се радваше и на сериозен материален успех. Лека промяна в орбитата на американски сателит, който следеше Балканите, осигури удивително добри снимки на семейния имот.
Сред декари лавандула беше построен комплекс от седем луксозни къщи, басейни и конюшня, оградени с четириметрова стена, която се охраняваше от албанци с картечни пистолети „Скорпион“. Изглеждаше странно, предвид факта, че семейството търгуваше на едро с цветя. Може би кражбите на цветя са по-голям проблем в Северна Гърция, отколкото си мислят повечето хора?
Разсъждавахме, че подобно на колумбийския картел Меделин преди тях те също са организирали комплексна система за бърз шосеен и въздушен транспорт, нужна за транспортирането на нетраен продукт като цветята, и я използват за транспортиране и на доста по-доходоносна стока.
Обаче какво общо имаше фамилия наркодилъри от Северна Гърция с моя предшественик и защо той е изпратил на най-големия син на фамилията кутия пури в седемзвезден хотел в Арабския свят? Не беше изключено бившият Син ездач да е бил зависим от наркотиците и Христос да го е снабдявал, но това изглеждаше малко вероятно - гърците очевидно се занимаваха с бизнес на едро.
Канех се да зарежа всичко това като поредната безплодна следа - може би Христос и предшественикът ми не са били нещо повече от сприятелили се отрепки, - когато, и пак късмет, една мрачна нощ в Лондон не можах да заспя. Гледах покривите от апартамента си в Белгрейвия и си представях как двамата вероятно са вечеряли в някой от ресторантите със звезди „Мишлен“ в района, и изведнъж си дадох сметка, че отговорът на най-тежкия ни проблем вероятно е пред очите ми.
Ами ако не руснаците са плащали на нашите агенти предатели? Ако Христос Николаидис и семейството му са поели тези разноски? Защо ли? Защото са внасяли наркотици в Русия и по този начин са плащали за „лиценза“ да го правят. Нещо като данък върху бизнеса.