Нулев брой
- Автор: Эко Умберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555793
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нулев брой». Краткое содержание книги:
Съвършен наръчник по лоша журналистика, за който читателят постепенно се обърква дали е измислен, или е взет направо от живота. Историята се развива през 1992 г. и в нея се загатват много от мистериите и лудостите на следващите двайсет години точно когато двамата главни герои си мислят, че кошмарът е свършил.
След като старателно запомнихме тези съвети, се отдадохме — както казваше Симеи — на brainstorming. Палатино си спомни, че до момента е работил в списания с кръстословици и главоблъсканици, и предложи вестникът заедно с програмата на телевизиите, метеорологичната прогноза и хороскопите да отдели половин страница за игри.
Симеи го прекъсна:
— Хороскопите, по дяволите, добре, че ни напомнихте, това е първото, което ще потърсят нашите читатели! Ето, госпожице Фрезия, това е първата ви задача, вървете да прочетете малко вестници и списания, които публикуват хороскопи, извадете повтарящите се схеми. И се ограничете само до оптимистичните прогнози, хората не обичат да им казват, че другия месец ще умрат от рак. И съставете прогнози, които стават за всички, искам да кажа, че една читателка на шейсет години не би се идентифицирала с перспективата да срещне младежа на своя живот, но предсказанието, че на този козирог в близките дни ще се случи събитие, което ще го направи щастлив, става за всички, за подрастващия, ако случайно ни чете, за лелката и за счетоводителя, който чака увеличение на заплатата. Но да се върнем на игрите. Какво имате предвид? Кръстословици?
— Кръстословици — каза Палатино, — но за съжаление ще трябва да направим кръстословици от тези, които питат кой е акостирал при Марсала.
— И да благодарим на бога, ако читателя напише Гарибалди — изкикоти се Симеи.
— В чуждестранните кръстословици пък дефинициите са загадки сами по себе си. В един френски вестник веднъж излезе приятелят на простите и отговорът беше билкар, защото на френски прости се наричали не само простаците, а и лековитите билки.
— Това не е за нас — каза Симеи. — Нашият читател не само не знае какви са тези билки, а може би и какъв е и какво работи билкарят. Гарибалди или мъжът на Ева, или майката на телето, само такива работи.
В този момент заговори Мая — лицето ѝ бе озарено от почти детинска усмивка, сякаш се кани да направи някоя пакост. Каза, че кръстословиците били хубаво нещо, но читателят трябвало да чака следващия брой, за да разбере дали отговорите му са верни, докато можело да се престорим, че в предишните броеве сме обявили нещо като конкурс и публикуваме най-духовитите отговори на читателите. Например, предложи тя, да си представим, че сме поискали да съберем най-глупавите отговори на също толкова глупав въпрос.
— Някога в университета се забавлявахме да измисляме доста безумни въпроси и отговори. Например: защо бананите растат на дървета? Защото ако растяха на земята, крокодилите щяха да ги изядат. Защо ските се пързалят по снега? Защото ако се пързаляха само по хайвер, зимните спортове щяха да са много скъпи.
Палатино се въодушеви:
— Защо Цезар преди да умре е успял да каже: „И ти ли, Бруте?“ Защото не го е намушкал Сципион Африкански. Защо пишем отляво надясно? Защото иначе изреченията щяха да започват с точка. Защо успоредките никога не се пресичат? Защото ако се пресекат, този, който играе на тях, ще си строши краката.
И другите се развълнуваха и Брагадочо влезе в надпреварата:
— Защо пръстите са десет? Защото ако бяха шест, и божиите заповеди щяха да са шест и например кражбите щяха да бъдат позволени. Защо Бог е най-съвършеното същество? Защото ако беше най-несъвършеното, щеше да е братовчед ми Густаво.
И аз се присъединих към играта:
— Защо уискито е изобретено в Шотландия? Защото ако беше изобретено в Япония, щеше да е саке и нямаше да може да се пие със сода. Защо морето е толкова голямо? Защото има прекалено много риби и би било нерационално да ги сложат в Гран Сан Бернардо. Защо кокошката кудкудяка? Защото ако квакаше, щеше да е жаба.
— Чакайте — каза Палатино, — защо чашите са отворени отгоре и затворени отдолу? Защото ако беше обратното, баровете щяха да фалират. Защо мама си е мама? Защото ако понякога беше и татко, гинеколозите щяха да се побъркат. Защо ноктите растат, а зъбите не? Защото иначе невротиците щяха да си гризат зъбите. Защо задникът е ниско, а главата — високо? Защото в противен случай щеше да е много трудно да проектираш тоалетна. Защо краката се сгъват назад, а не напред? Защото в самолет това би било много опасно в случай на аварийно кацане. Защо Христофор Колумб е тръгнал на запад? Защото ако беше тръгнал на изток, щеше да открие Фрозиноне. Защо пръстите имат нокти? Защото ако имаха зеници, щяха да са очи.
Състезанието вече се беше развихрило и Фрезия се намеси пак: