Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис помнеше вкуса на задушения шаран от рибарниците на абатството. През постните дни ядяха сьомга или пъстърва, или морска риба, донесена специално за тях от крайбрежието. Мирисът на печено телешко в плътни пухкави пудинги, топлата, питателна овесена каша рано сутрин след молитвите, с малко добиван в абатството мед в средата, и с жълта като масло сметана за заливане, топъл ейл преди лягане, лакомствата в празничните дни — марципан, печени бадеми, захаросани плодове. Копнееше за тежката, топла сладост на греяното вино с подправки след празнична гощавка, еленовото месо в сос от портвайн, задушеното заешко, зеленчуците, изпечени в масло, за острия вкус на пресни череши. Понякога Морах я сритваше, за да я събуди през нощта, и подмяташе със сънено кискане: „Стенеш насън, Алис, пак сънуваш храна. Упражнявай се в умъртвяване на плътта, мое малко ангелче!“ Алис откриваше, че устата ѝ се налива със слюнка в сънищата ѝ за обедите в тихата трапезария, докато някоя монахиня им четеше на глас, а начело на масата винаги седеше майка Хилдебранд, с протегнати ръце, благославяше храната и въздаваше благодарност за спокойното изобилие на живота им, и понякога хвърляше поглед надолу по масата към Алис, за да се увери, че малкото момиче има храна в изобилие. „Изобилие“, изричаше Алис с копнеж.
В края на октомври в Боус избухна епидемия от някаква болест, от която половин дузина деца и някои възрастни започнаха да повръщат и да се задушават с повърнатото. Всеки ден майки изминаваха пеша няколкото мили до колибата на Морах с някакъв подарък — кръгла, жълта пита сирене или дори по някое пени. Морах препече корени от копър на малкия огън, остави ги да се изсушат, а после ги счука на прах и даде на Алис лист хубава хартия, перо и мастило.
— Напиши молитва — каза тя. — Някоя хубава молитва на латински.
Пръстите на Алис приеха с радост допира на перото. Тя го хвана неумело в подутите си, мазолести ръце, сякаш беше ключът към кралство, което беше изгубила.
— Напиши я! Напиши я! — възкликна Морах нетърпеливо. — Една хубава молитва срещу болести.
Много внимателно, Алис натопи перото и започна да пише простичките думи на Господнята молитва: устните ѝ се движеха в такт с ритъма на латинския. Това беше първата молитва, на която майка Хилдебранд я беше научила.
Морах наблюдаваше любопитно.
— Готово ли е? — попита тя, и когато Алис кимна, безмълвно, защото гърлото ѝ се беше стегнало, Морах взе листа и го накъса на половин дузина квадратчета, изсипа ситния прах в тях, и подгъна краищата на хартията, за да запази праха.
— Какво правиш? — запита настойчиво Алис.
— Магия — отвърна Морах иронично. — Това ще ни поддържа сити през зимата.
Оказа се права. Хората в Боус и фермерите в цялата околност купуваха черния прах, загънат в специалната хартия, по едно пени фунийката. Морах купи още хартия и накара Алис отново да се залови с писане. Алис знаеше, че не може да има нищо грешно в изписваното на Господнята молитва, но се смущаваше, когато Морах късаше хартията на парчета.
— Защо го правиш? — попита любопитно Алис един ден, докато гледаше как Морах стрива корена в хаван в скута си, докато седеше на столчето си край огъня.
Морах ѝ се усмихна:
— Прахът помага срещу болен стомах — каза тя. — Но онова, което му придава сила, е заклинанието, което пишеш.
— Това е молитва — каза Алис презрително. — Не правя заклинания и не бих продавала изгорен копър и част от молитва срещу едно пени за фунийка.
— От него на хората им става добре — каза Морах. — Вземат го и казват заклинанието, когато ги връхлети пристъпът за повръщане. Тогава пристъпът отминава.
— Как е възможно? — попита Алис нетърпеливо. — Защо един ред от молитва да ги изцелява?
Морах се засмя: