Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
И ахна. На стената на нишата имаше друг петроглиф във формата на звезда, също направен от отпечатъци на длани.
— Също като онзи от другата страна.
— Не точно — каза Лена.
— Какво искаш да кажеш?
Тя извади телефона си и посочи.
— Отпечатъците са по-малки и по-многобройни. И обърни внимание на кутретата… изкривени са, сякаш пръстът на художника е бил счупен и е зараснал накриво. Този петроглиф определено е дело на друг човек. И ако се съди по размерите на отпечатъците, вероятно на жена.
Докато Лена снимаше, Роланд погледна купчината камъни, покриващи гроба при отсрещната стена.
— Може онзи мъж да е бил спътник на жената.
— Може би, но никога няма да разберем. — Лена насочи лъча към дъното на нишата. — Тук няма кости.
„Или поне вече няма“.
Роланд се обърна и тръгна към отсрещната страна. Клекна и огледа коловозите в пода, които бе забелязал по-рано. Вековната следа излизаше от параклиса и продължаваше към някогашния вход.
„Може би днешните крадци не са били единствените, отмъкнали нещо от това място“.
Изправи се и насочи вниманието си към срутената част от стената на параклиса. Обърна няколко тухли, като ги оглеждаше и шепнеше молитва.
— Какво търсиш? — попита Лена.
Преди той да успее да отговори, лъчът на фенера му се отрази в нещо метално под развалините. Роланд обърна тухлата и въздъхна с облекчение.
— Това. — И прокара палец по името в долната част на металната плоча. Беше малката табела, която бе изучавал преди.
Лена отиде при него и надникна над рамото му.
— Написаното тук може да ни даде някакви насоки за решаването на загадките — обясни той. — Макар че повърхността е силно корозирала, мисля, че при наличието на достатъчно време ще мога…
Нов далечен тътен разтърси пещерата. Роланд сграбчи ръката на Лена.
— Какво беше това? — попита тя.
Страхувайки се от отговора, той забърза с нея към основната зала. Лъчите на фенерите им осветиха нови кълба пушек и прах от отсрещния проход, водещ до по-малката зала и повърхността.
— Не… — изстена Лена, разбрала какво означава това.
На крадците явно не им беше достатъчно да взривят параклиса. Възнамеряваха да запечатат и входа на пещерата, за да прикрият престъплението си по-добре.
— Какво ще правим? — попита тя.
Роланд понечи да отговори — и в същия миг дълбок грохот разтресе пода под тях. Голямо, подобно на полилей парче крехък хеликтит се откъсна от тавана, разби се в каменния под и се пръсна на белоснежни парченца.
Лена се вкопчи в лакътя на Роланд.
А той си спомни земетресението, което бе откъснало парче от рамото на каменния великан Клек и беше открило древната пещерна система в недрата му. Внезапната буря и тежестта на цялата тази вода явно бе упражнила допълнителен натиск върху пукнатините в планината и бе предизвикала вторичен трус — или може би причина за него бяха взривовете. Да, това беше най-вероятно.
Така или иначе, бяха загазили здравата.
Той затаи дъх. Трусовете най-сетне утихнаха и земята спря да трепери.
— Свърши — прошепна Роланд, за да успокои колкото спътницата си, толкова и самия себе си.
— Виж! — Лена посочи пукнатината, в която се бяха скрили преди малко.
От нея бликаше вода.
Трусът явно беше променил хода на подземните води на планината, бе размърдал вените и артериите на великана Клек и бе насочил бурните потоци в други посоки. Вода течеше и от други по-малки пукнатини.
Лена впери измъчен поглед в Роланд, търсеше някаква надежда, някакъв план.
Той нямаше нито едното, нито другото.
4.
29 април, 13:38
Париж, Франция
Телефонът иззвъня в най-неподходящия момент.
Командир Грей Пиърс стоеше гол пред димящата вана в банята на хотелската си стая. През прозореца се откриваше изглед към величествените дървета на Шанз-Елизе. Гледката по-близо обаче бе много по-добра.
От парата, надигаща се от ухаещата на лавандула вода, се подаваше строен крак, провесен над ръба на ваната. Мехурчетата почти не скриваха изтегналата се вътре жена, цялата дълги крайници и съблазнителни извивки. Тя се размърда и кичур мокра коса, черна като гарваново крило, се отметна настрани и се видяха изумрудени очи.
В тях се четеше раздразнение от прекъсването.
— Просто не вдигай — каза тя и вдигна крака си, след което го свали бавно сред мехурчетата, за да го скрие от погледа му.
Той се изкушаваше да я послуша, но звънеше не телефонът на хотела, а мобилният на нощната му масичка. Уникалната мелодия показваше кой го търси — шефът му Пейнтър Кроу, директорът на Сигма.