Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Обикновено няма, Мордан, но този път има. Гневът му, страхът му, треската му се разпростират отвъд хоризонта ни, по земи, които не познаваме.
— Не — настоя майорът. — Яростта, гневът е дърво, което бързо изгаря. А тук е имало часове работа. Поне четири часа, а това не е времето на яростта.
— А на какво?
— На постоянството, на ината, на пресметливостта. Може би дори на постановката.
— Невъзможно, Мордан. Никой не може да изимитира това.
Адамсберг клекна, за да изследва пода.
— Бил е с ботуши, нали? С големи гумени ботуши?
— Така смятаме — потвърди Ламар. — Като се има предвид работата, която е имал да свърши, това изглежда добра предпазна мярка. Подметките са оставили хубави следи по килима. Може би има и малки парченца, отронени от грайферите. Кал или кой знае още какво.
Мордан измърмори „голямо бачкане“ и се премести по диагонал, като офицера, докато Адамсберг мина по три плочки — две една след друга и трета встрани, като коня.
— Върху какво е поставил трупа, за да го размаже така? — попита той. — Дори с каменарски чук е нямало нищо да постигне на килима.
— Ето тук — предположи Жюстен — има едно едва зацапано място, почти правоъгълно. Може да е от дървена или чугунена плоскост. Така е получил нещо като наковалня.
— Прекалено много материал е трябвало да пренася. Чук, трион, дръвник. И със сигурност дрехи и обувки за смяна.
— Всичко това се побира в един голям сак. Мисля, че се е преоблякъл навън, в градината зад къщата. Има следи от кръв в тревата, там, където трябва да е оставил изцапаните си дрехи.
— От време на време е сядал, за да си поеме дъх — каза Адамсберг. — Избрал е ето това кресло.
Адамсберг огледа мебелта, резбованите му подлакътници, седалката, тапицирана с розово кадифе, сега изцапана с кръв.
— Прекрасно кресло — каза той.
— Направо стил „Луи тринайсети“ — подчерта Мордан. — Не просто „прекрасно кресло“, а „Луи тринайсети“.
— Хубаво, майоре, „Луи тринайсети“ — каза Адамсберг, без да променя тона си. — И ако смятате да ни досаждате през целия ден, по-добре си отивайте. На никой не му е приятно да работи в неделя, нито да гази из тази касапница. И никой не е спал повече от вас.
Мордан отново се измести диагонално, като се отдалечи от Адамсберг. Комисарят скръсти ръце на гърба си и продължи да се взира в голямото кресло.
— Нещо като убежище за убиеца. Тук си е почивал. Наблюдавал е нанесените поражения, изпитвал е облекчение, задоволство. Или просто се е опитвал да урегулира дишането си.
— Защо казваме „убиец“? — попита педантичният Жюстен — и жена може да пренесе помощния материал, стига да не паркира много далеч.
Адамсберг решително поклати глава.
— Това е дело на мъж, замисъл на мъж. Тук няма и грам жена. Без да говорим за номера на ботушите.
— Дрехите — обади се Ретанкур, показвайки купчината, захвърлена безредно върху един стол. — Не ги е дърпал, нито ги е разкъсал. Просто ги е съблякъл, сякаш за да го сложи да си легне. И това не е обичайно.
— То е, защото не е бил обзет от ярост — каза Мордан от ъгъла на стаята, в който се бе оттеглил.
— Всичко ли е свалил?
— Всичко, освен гащите — каза Ламар.
— Не е искал да го види гол — обясни Ретанкур. — Съблякъл го е, за да не повреди триона, но не изцяло. Не му е харесвала идеята да го види гол.
— В такъв случай знаем, че убиецът не е медицинско лице — каза Ромен. — Аз, момчета, съм разсъблякъл стотици, без да ми мигне окото.
Адамсберг си бе сложил ръкавици и стискаше между пръстите си бучица пръст, паднала от ботушите.
— Ще трябва да издирим коня — каза той. — На ботушите са се залепили фъшкии.
— По какво си личи? — осведоми се Жюстен.
— По миризмата.
— Къде да търсим? — попита Ламар. — При коневъдите, в цирка, на надбягванията?
— И какво ще открием? — обади се Мордан. — Хиляди хора се навъртат около конете. А убиецът може да е стъпил върху фъшкии къде ли не, на кой да е селски път.
— Ами това вече ще означава нещо, майоре. Ще знаем, че убиецът е бил в село. В колко часа ще дойде синът?
— Трябва да е в Бригадата след по-малко от час. Казва се Пиер, като баща си.
Адамсберг протегна ръка, за да погледне двата си часовника.