Копелето
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: ISBN 978-954-9930-96-2
- Переводчик: Мария Змийчаров
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Копелето». Краткое содержание книги:
Инквизицията действа с твърда ръка, екзекуторите и отровителите не остават без работа, еретиците изгарят на клада, а рискът от въоръжен ответ от страна на арабите и османците е напълно реален. След като се измъква на косъм от религиозните сблъсъци във Франция, Мадлен дьо Мондидие се отправя към Мадрид. Там тя се озовава насред отровните игри на короната, църквата и жадните за власт интриганти, а тайната й любовна връзка с полубрата на краля, Хуан Австрийски, изисква цялото й внимание и умения. Не само за да опази собствения си живот, но и за да защити нероденото си дете, чийто баща е известен единствено на нея самата.
„Тъй като тази научна творба съдържа множество големи тайни“, пишеше Роджър Бейкън, „включително Тайната на тайните, а именно това, което може да удължи живота, тя не трябва да става достояние на всекиго, а само на тези, които са достойни за това.“
„Аз съм достойна“, казах на ангела, който изглеждаше като мъж с дълги златни коси. И в следващия миг имах криле като него, а тялото ми пламна и се превърна в огън, после във въздух, после в земя, после във вода. Ангелът докосна корема ми с върха на пръста си и аз разбрах, че в мен расте дъщеря със сини очи и кестеняви коси като мен и че раждането е един от отговорите на тайната. Божият план. Вечният живот.
„И Аристотел каза на Александър: „Ще ти покажа една много голяма тайна“. И това наистина е най-голямата тайна, която не само е дар за целия християнски род и стремеж на всички заради свойствата на златото, но и нещо повече — тя може да удължи живота. Защото чрез този лек, който пречиства по-нисшите метали от излишните примеси, може да се добие най-чисто злато и сребро, той може да отстрани и всички болежки от човешкото тяло, така че животът да се удължи до много столетия. А точно това е съвършеният баланс на тялото, за който споменахме преди.“
Съвършеният баланс. Стоях на върха на планината, която сега беше от злато, слънцето изгряваше в алена зора, която изпълни кървавото ми сърце с копнеж. Но не копнеж на тялото, а на душата, копнеж по знанието, търсене на първичната истина, на тайните, обещани само на достойните.
И когато призори най-сетне затворих книгата и си легнах, а виденията ми отстъпиха на сънища, ме изпълваше необичаен покой и увереност, че вече никога няма да се оставя нещо така банално като любовно терзание да ме извади от равновесие.
7
— Време е да ставате. — Габриел беше приседнала на ръба на леглото и леко ме побутваше.
Щях да имам дъщеря със сини очи и кестеняви коси. Не исках да отварям очи, още не. Исках да задържа виденията от нощта, исках да запомня пътуването с „Opus Majus“ на Роджър Бейкън, откровенията, които обещаваха познание и истина на достойните. Копнежът на сърцето ми, изгряващото слънце над планината. Когато ангелът отлетя към кървавото слънце, ми остави едно последно послание: „Дяволът ти е подготвил необикновено изкушение — твоят стремеж към истината ще даде плодове, но само ако обичаш истината повече от дъщеря си“.
Денят беше топъл, предвестник на лятото. Под трептящите слънчеви лъчи двете с Габриел се отправихме към пазара в Медина дел Кампо. Тя говореше за рокли, но аз не я слушах. Бих могла да науча иврит и арамейски от „Opus Majus“, това си мислех. Тогава пред мен щеше да се разкрие цял един нов свят. Така и реших да направя, веднага щом свърша с алхимията в седмата част. Но винаги щях да обичам дъщеря си повече от всичко друго, уверявах се сама и се възмущавах от колебанието в сърцето си.
Под тежката кадифена рокля ме обливаше пот. В този слънчев ден трябваше да облека коприна, да се нося като фея, да стъпвам леко, откъсната от притеглянето на земята, да танцувам в чест на лятото и всичко ново, което ме очаква. Вместо това ми беше задушно, горещо, стъпвах тежко върху напечените от слънцето каменни плочи. Бях уморена, вероятно защото не се бях наспала. Така казах на Габриел. Тя заяви, че ми личи, била съм бледа, с тъмни сенки под очите, но че сигурно детето е почнало да смуче силите ми. Не трябвало да забравям и да ям за двама.
Пазарният площад изглеждаше още по-многолюден от предния ден. Хората се бутаха и блъскаха, ароматът на подправки и месо се смесваше с остър мирис на урина и усетих, че ми се повдига. Бързах напред, но се подпирах на Габриел, за да не падна.
Тя ми поиска пари и купи едно ветрило и едно малко хлебче.
— Яжте! — нареди ми, като междувременно ме разхлаждаше с ветрилото.
— Оглеждай се за книжаря от вчера — казах аз и се принудих да преглътна един залък хляб.
— Преди всичко трябва да купите рокли, които Ви стават, мадам, които не ви стягат на кръста.
— Трябва да намерим книжаря, чу ли!