Книга за Отвъдния Свят
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Самосовершенствование
Электронная книга - «Книга за Отвъдния Свят». Краткое содержание книги:
Далеч не най-лошите са тези, които по уж основателни причини отъждествяват смъртта на физическото тяло с окончателно унищожение на съзнанието, - но не е лесно те да бъдат изтръгнати от заблудата им, понеже са до такава степен роби на привидност-та, че гледат на безспорния факт на земната тленност като на доказателство, валидно и в сфера, подчинена на съвсем други закон и...
Няма съмнение, че смъртта на земното тяло слага завинаги край на възприемания посредством земните сетива човек!
Онова, което остава, е самоформирала-та се вечна воля -такава каквато до смъртта на тялото е намирала израз във него и чрез неговите сили, и самопознаващото се в тази волева форма съзнание-такова каквото то се е възприемало и сетивно в тялото до последните мигове на незамъглено усещане.
А тези две неща са напълно достатъчни, за да може състоянието след физическата смърт да се нарече „по-нататъшен живот“, тъй като и земният живот не е нищо повече от сетивно „проявление“на вечната воля, обусловена от самоизградената си форма и обуславяща по този начин своето самосъзнание.
Но разумът с основание отказва да приеме, че тази воля, или самосъзнанието, обусловено от постигнатата форма на волята, се оказва веднага след смъртта на земното тяло извисено до състояние на „вечно блаженство“ или пък захвърлено в бездната за „вечни мъки“.
Нетленната същност, намирала дотогава израз в земното тяло, не „отлита“ нито към някакви надоблачни висини, нито „към звездите“.
Настъпва само промяна в начина на възприятие и освободеното от земния начин на възприятие съзнание на вечната воля става способно да усеща със сетивните органи на своето духовно тяло, с чиято помощ то е набирало духовен опит още през земния живот, все едно колко богат или оскъден е бил този опит.
А какво се усеща непосредствено след като съзнанието се лиши от физическите сетива, аз вече описах обстойно в първата глава на настоящата книга.
Въпреки всички възможни разновидности в начина на възприятие, той си остава един и същ както в най-нисшите светове, достъпни единствено за духовните сетива, така и в най-висшия, най-вътрешен свят на Духа.
Различни са само възприеманите форми, - различна е яснотата на индивидуалното познание в рамките на съответната сфера на усещане.
Колкото по-извисено е това познание, толкова по-чисто вечната воля, добила вече кристално избистрена форма, се самосъзнава като творец на проявните форми от духовна субстанция, -толкова по-сияйно ясно се разкрива на съзнанието вечната Действителност, носеща в себе си всяка форма на съществуване.
Към „безформеното“се стреми само неясно очертаната, все още несигурна в себе си воля. -
И напротив, избистрената, вътрешно укрепнала в стегнатата си форма вечна воля, обхващаща в себе си порядъка по мярка и число, на всяко стъпало на своята изява во-
ди по необходимост до образуване на про-явни форми и най-голямо щастие за нея е да доизгради собственото си творение до заложеното в него съвършенство...
Вярно е, че всеки художнико истински творчески талант, а и немалко други „творци“, познават на земята един далечен отблясък на такова щастие, но едва от духовната страна на Всемира се сбъдва онова, което е било само предусещано тук.
Ето защо възпитанието на волята с помощта на присъщите J формиращи импулси е първата и най-необходима духовна школовка и първа крачка по пътя, водещ към вечния свят в самото лоно на Духа.
Ние всъщност сме по-близо до вас, от-колкото предполагате, - ние просто сме при вас, където и да се намирате, защото онова във вас, което е от Духа, има своя вечен Живот в разкрития за нас духовен свят, макар да не сте още в състояние да се почувствате тъждествени със своята вечна духовна същност.
Вие не можете да стигнете до усещането на тази тъждественост, докато вечната ви воля не се усъвършенства в чиста и ясна форма в съответствие с висшия Порядък и Закон.
Само който непрестанно полага усилия да се изтръгне от мъглата на мрачните изпарения, където са го запратили да се лута неясните понятия и представи за Духовното, -само той ще може един ден да стигне до онази яснота на духовната Светлина, която за нас е дихание на Живота. -
Тогава търсещият ще осъзнае, че хилядите „въпроси“, които напразно си е задавал още в самото начало на пътя, могат да получат абсолютно удовлетворителен отговор едва в края на този път. -
Ето защо на всички водачи към духовната Светлина им се налага да поставят като първо условие „вярата“, чиято жива сила отприщва импулса да се върви напред.