Ангелският дял
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: „Кралете на бърбъна“ #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Арт Етърнал Дистрибушън“
- ISBN: 978-619-191-398-5
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ангелският дял». Краткое содержание книги:
Никой не е заподозрян - дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник - жена, която иска Едуард само за себе си. Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?
Старата врата изскърца, когато Шелби я разтвори широко, а в единствената стая бе така тъмно, сякаш бе нощ. Тежките вълнени завеси бяха спуснати и светлина идваше само от малката кухничка, лампата приличаше на взета от миньорски шлем и не успяваше да освети цялото помещение. Мебелите бяха оскъдни, евтини и стари, съвсем противоположни на прекрасните вещи, с които бе израснал в Ийстърли, макар спечелените на надбягванията трофеи от чисто сребро да имаха някакво сходство с тях.
Той се освободи от Шелби, която играеше ролята на патерица, и се дотътри до креслото си. Овехтялата дълбока седалка като на фотьойл на Арчи Банкър[8] обгърна задника му така, както дланта на жената обгръща тестото, което меси. Главата му се отпусна назад и той задиша през устата си, като се опитваше да не напряга ребрата си повече от абсолютно необходимото.
Нещо подръпна десния му крачол и той сведе поглед.
— Какво правиш?
Русата глава на Шелби бе наведена под ъгъл към кубинката му, ръцете й на работничка развързваха връзките с бързина, каквато той никога не би могъл да постигне.
— Ще сваля обувката, за да видя колко зле е глезенът ти.
Едуард отвори уста, на върха на езика му бе заложена саркастична бомба.
Но Бог потуши грубостта му, когато кубинката бе свалена с вик.
— По дяволите!
— Мисля, че си го счупил.
Той се хвана здраво за дръжките на креслото, а сърцето му биеше тежко в гърдите. Когато всичко премина, той клюмна.
— Ще докарам пикапа си…
— Не! — процеди през стиснати зъби. — Няма да направиш нищо такова.
Шелби вдигна поглед към него, а някъде в подсъзнанието му мина мисълта за това колко рядко срещаше тя погледа му. Винаги с готовност парираше забележките му, но погледът й рядко се спираше на лицето му.
Очите й бяха… доста необикновени. Обрамчени с гъсти и тъмни естествени мигли, а синият им като небето цвят бе обсипан с точици с цвета на ранното утро.
— Щом не искаш да отидеш в болница, какво ще кажеш за личния си лекар? И не се преструвай, че нямаш такъв. Ти си Брадфорд.
— Вече не, скъпа.
Обръщението я накара да трепне, сякаш признаваше, че не е от онези жени, които биват наричани така, особено пък от човек с неговото родословно дърво. Той се срамуваше да го признае, но искаше да я нарани без никаква причина.
Не, всъщност това не бе вярно. Имаше причина.
Шелби имаше досадната способност да го улавя в моменти на уязвимост, а това дразнеше онази негова част, която искаше да се защити.
— Колко дълго се грижи за баща си? — запита той.
— Цял живот.
Джеб Ландис бе закоравял пияница, комарджия, женкар… но разбираше от коне. И беше научил Едуард на всичко, което знаеше във време, когато Едуард въобще и не мислеше, че състезателните коне могат да са за него повече от хоби — и със сигурност не си представяше, че някога ще наеме дъщеря му. По дяволите, той дори не знаеше, че Джеб има дете.
По някаква причина той се питаше колко ли саркастични забележки бе поела Шелби през годините, баща й също не беше стока и вероятно я бе тренирал добре — думите му със сигурност бяха накарали егото й да се свие.
Като че ли Джеб искаше да се погрижи жестокостта му да оцелее и след неговата смърт.
Едуард се наведе напред. Протегна трепереща ръка и докосна Шелби по лицето. Очакваше кожата й да е груба. Не беше.
Тя се сви и се отдръпна, а той се концентрира върху устните й.
— Искам да те целуна.
Във фермата на Лизи Лейн гледаше изгряващото слънце, а думите й висяха в смълчания въздух между тях.
„Мислиш ли, че някой го е убил?“
Въпрос, на който трудно можеше да отговори, особено след като се чувстваше измамен, че не той е убил въпросния човек. Но хапът не бе чак толкова горчив, че да не може да го преглътне, докато гледаше новия ден да изгрява над равнините на Индиана.
Пред лицето на толкова много сияйна красота, мрачните му мисли му изглеждаха като бомби, заложени в подножието на олтар.
— Е? — подкани го тя. — Мислиш ли?
— Не знам. Със сигурност има няколко души, които имат мотив. С повечето от тях съм свързан — смръщи вежди, защото се сети за нещо, което помощник-шерифът Рамзи му бе казал долу при реката. — Знаеш ли, охранителните камери на моста още не работят.
— Какво?
Той изви вежди.
— Има камери, монтирани на моста, и е трябвало да записват в онази нощ. Но когато полицията проверила, оказало се, че все още не работят.
8
Арчи Бънкър е герой от американския ситком от 70-те години „Всички в семейството“. -Бел. р.