Мъдростта на Йоан
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Мъдростта на Йоан». Краткое содержание книги:
И още веднъж, за да покаже, че потвърждение получава само онзи, който така се уповава на Светещите на Прасветлината, както е трябвало да се уповават на чудотворната змия на Мойсей искащите да оцелеят, авторът на древното послание цитира следните думи на Учителя:
«КОГАТО ИЗДИГНЕТЕ СИНА ЧОВЕЧЕСКИ, ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ A3 СЪМ ТОЗИ СИН, ЧЕ НЕ ВЪРША НИЩО ОТ СЕБЕ СИ - КАТО ЗЕМЕН ЧОВЕК, ПО СВОЯТА ЧОВЕШКА ПРИЩЯВКА, - А ГОВОРЯ КАКВОТО МОЯТ ОТЕЦ МЕ Е НАУЧИЛ.»
Непрекъснато се подчертава, че Светещият на Прасветлината, в когото намира земно проявление най-високата способност за духовно преживяване, достъпна за един човек на тази земя — който успява да свърже най-възвишената духовност с животното, — учи не на своята собствена земночовешка мъдрост, а говори от пълнотата на разкритото му чрез «Отца» познание.
«МОЕТО УЧЕНИЕ Е НЕ МОЕ, А НА ОНОГОВА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ. КОЙТО СЕ РЕШИ ДА ПОСТЪПВА ПО НЕГОВАТА ВОЛЯ, ТОЙ ЩЕ РАЗБЕРЕ ДАЛИ ТОВА УЧЕНИЕ Е ОТ БОГА, ИЛИ САМО ОТ СЕБЕ СИ СЪМ ГОВОРИЛ.»
С това се изтъква, че необходимо условие за всяко потвърждение на учението на Светещия е ученикът не само да разбира неизмеримото значение на факта, че един смъртен човек може да свидетелствува за най-вътрешното царство на Духа, но и да постъпва по законите на Духа, възвестени от Светещия единствено по «волята» на неговия «Отец» и в хармония с него. —
Но действията на Светещия не се ограничават единствено с този външен свят на физически сетивните явления.
Той действува също така в най-вътрешното царство на Духа — в царството на причините — както впрочем и на тази земя, а и в онези низши и духовни светове, в които човешкият дух отива, след като напусне тази земя, и тази своя дейност Учителят възвестява с думите: «ИДЕ ЧАС И ДОШЪЛ Е ВЕЧЕ, КОГАТО МЪРТВИТЕ ЩЕ ЧУЯТ (ЧРЕЗ МЕН) ГЛАСА НА СИНА, И КОИТО ГО ЧУЯТ, ЩЕ ОЖИВЕЯТ - ЗАЩОТО ТЯХ СВЕТЕЩИЯТ МОЖЕ ДА ВЪЗКРЕСИ:- МОЖЕ ДА ПОДГОТВИ ЗА НОВОТО ИМ РАЖДАНЕ В ДУХА, КОЕТО ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ОТ ОТЦА.»
Но за да не си помисли някой, че той, като «Син» на Отца, е свободен да постъпва както си иска, Светещият казва:
«СИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВЪРШИ НИЩО ОТ СЕБЕ СИ, ОСВЕН ТОВА, КОЕТО ВИЖДА ОТЕЦ ДА ВЪРШИ; ЗАЩОТО ВСИЧКО, КАКВОТО ВЪРШИ ОТЕЦ: ПО СЪЩИЯ НАЧИН ГО ВЪРШИ И СИНЪТ.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ПРИ МЕН, АКО ОТЕЦ, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ, НЕ ГО ПРИВЛЕЧЕ ДО МЕН, ЗА ДА ГО ВЪЗКРЕСЯ В ПОСЛЕДНИЯ МУ ДЕН.»
Но никой човешки дух не може да постигне непреходен живот в царството на Духа, ако не вярва, че ще намери този живот.—
И единствено за тази вяра, която трябва да бъде едно сигурно в себе си упование, е говорил някога Учителят във връзка със своето учение, донесло на тази земя чрез устата на един човек цялата сигурност на духовния свят:
«А ТОВА Е ХЛЯБЪТ, КОЙТО СЛЕЗЕ ОТ НЕБЕТО, ТА КОЙТО ЯДЕ ОТ НЕГО, ДА НЕ УМРЕ.»
Някога тези думи са стояли на същото място, на което е казано:
«КОЙТО ВЯРВА В МЕН, ОТ НЕГОВОТО ТЯЛО ЩЕ ЗАСТРУЯТ ЦЕЛИ РЕКИ ЖИВА ВОДА.- ТОЙ САМ ЩЕ СЪТВОРИ IIО-НАТАТЪК ОТ СЕБЕ СИ ДУХОВНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В СВЕТА НА ДУХОВНИТЕ ЯВЛЕНИЯ; ЗАЩОТО ЗА «ТЯЛОТО» НА РОДЕНИЯ В ДУХА СТАВА ДУМА ТУК.»
И за съшото това «тяло» на родения а Духа Учителят казва, че това именно «тяло» в саета на духовните явления е така «реално», както «плътта» н «кръвта» в тази земна форма на проявление, така че само онзи може да кма съзнателен живот в Духа. който стане притежател на това духовно тяло.
«АКО НЕ ПРИДОБИЕТЕ ПЛЪТТА НА СИНА ЧОВЕЧЕСКИ И НЕГОВАТА КРЪВ НЕ ПРЕБЪДЕ ВЪВ ВАС, НЕ ЩЕ ИМАТЕ ЖИВОТ В СЕБЕ СИ.»
Всичко в стигналия до нас вариант на това евангелие, там, където думата «хляб» се смесва с думите за «плътта» и «кръвта», е плод на по-късно преработване и на грижливо обмислена добавка.
Словата за духовното «тяло» изглеждали много подходящи за опора на новия «култ», възникнал на базата на култовите практики на мистичните верски общини, разпространени по онова време навсякъде в Ориента.
Така думите на Учителя били видоизменени по такъв начин, че говорели сякаш за неговата земна плът и земна кръв, а не за онова, което било носител на духовното съзнание в най-вътрешното царство на Духа, както плътта и кръвта носели неговото земно съзнание тук на земята. — —