Двор от мъгла и ярост
- Автор: Маас Сара Дж.
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717409
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Двор от мъгла и ярост». Краткое содержание книги:
— Да го проверя ли за отрова? — провлачи Рис, изпращайки по връзката ни Касиан те чака. Върви.
Върху лицето му си стоеше същото сластолюбиво изражение, но очите му… можех да прочета сенките в тях.
Може би… може би, колкото и да флиртувахме един с друг, след преживяното с Амаранта не искаше да го докосва друга жена. Може би дори не му харесваше да го желаят по този плътски начин.
Аз бях претърпяла много мъки и изтезания, но неговите се издигаха до друго ниво.
— Не, милорд — отвърна раболепно Кеир. — Не бих посмял да ви нараня.
И този разговор имаше за цел да отвлече вниманието му. Затова просто тръгнах към Касиан, който стоеше облегнат на една колона и се зъбеше на всеки, дръзнал да мине твърде близо до него.
Усетих как очите на целия двор се плъзват към мен, как изучават тялото ми. А докато подминавах Кеир, независимо от близостта на Великия му господар, копелето изсъска почти недоловимо:
— Ще си получиш заслуженото, курво.
В стаята избухна нощ.
Хората се разпищяха. А когато тъмнината се разсея, Кеир стоеше на колене.
Рис още седеше на трона си. По лицето му бе замръзнала яростна гримаса.
Музиката спря. Мор изникна в единия край на тълпата с блажено доволство в очите си. Азриел я доближи и застана не съвсем небрежно до нея.
— Извини се — нареди Рис.
Сърцето ми затуптя от абсолютната повелителност в гласа му, от бурния му гняв.
Мускулите по врата на Кеир се опънаха като струни и над горната му устна изби пот.
— Казах — произнесе с ужасяващо спокойствие Рис — да и се извиниш.
Камерхерът простена. А след част от секундата…
Чу се изпращяване на строшена кост. Кеир изкрещя от болка.
Пред очите ми ръката му се счупи на цели четири места и кожата и се опъна и увисна невъобразимо…
Още едно изпращяване. Лакътят му се разпадна.
Стомахът ми се преобърна.
Кеир зарида, донякъде от ярост, ако съдех по омразата, с която изгледа първо мен, после и Рис. Въпреки това оформи с устни Съжалявам.
Костите на другата му ръка също се раздробиха и този път изтръпнах цялата.
Кеир изкрещя отново, а Рис плъзна поглед из залата и попита:
— Да го убия ли заради неподчинението му?
Никой не отвърна.
Рис се изсмя. После заяви на камерхера:
— Като се свестиш, няма да търсиш лечител. Ако разбера, че си пренебрегнал заповедта ми… — Още едно изпращяване. Този път едното му малко пръстче увисна безпомощно. Пореден писък на болка. Кипящата във вените ми кръв замръзна. — Ще те насека на парчета и ще ги заровя толкова надалеч едно от друго, че вече никой няма да може да те сглоби.
Кеир изцъкли очи в искрен ужас. А после, сякаш невидима ръка изтръгна съзнанието му и той се срути на земята.
— Хвърлете го в стаята му — заповяда Рис незнайно на кого.
Двама мъже, които изглеждаха като братовчеди или братя на Мор, се спуснаха към баща й. Мор ги наблюдаваше с лек присмех, макар че кожата й бледнееше.
Щеше да се свести. Рис така твърдеше.
Продължих напред, а той извика някой друг от придворните да му даде доклад по разни дребни въпроси.
Дори когато достигнах Касиан, вниманието ми остана върху трона зад мен. С гордата си походка предизвиквах всеки от придворните да ме обиди, да се закачи с мен. Никой не посмя.
Цял час след това не можах да откъсна мислите си от Великия господар, чиито ръце и устни, и тяло ми бяха вдъхнали живот — огън. Не ме бяха накарали да забравя тъгата и болката си, но… кръвта ми вреше. Имах чувството, че се пробуждам от едногодишен сън в стъклен ковчег, че Рис е разбил капака му и ми е върнал съзнанието.
Великият господар, чиято сила не ме плашеше, чийто гняв не ме съкрушаваше.
А нямах представа какво значеше това.
Май че пак бях оплела конците.
43.
Вятърът бучеше покрай двама ни с Рис, когато се изпарихме от небето над двора му. Но не се озовахме във Веларис.
Стояхме до окъпано в лунна светлина, обградено от борове планинско езеро, кацнало високо над света. Напуснали бяхме Двора на Кошмарите, както и се появихме в него — със заплашителен размах. Нямах представа къде Касиан, Азриел и Мор бяха отнесли кълбото.
— Съжалявам — пророни дрезгаво Рис.
Примигнах недоумяващо.
— Защо реши, че трябва да ми се извиняваш?
Ръцете му трепереха — като отзвук от гнева му заради обидните думи на Кеир, заплахата в тях. Явно ни беше довел тук, вместо в дома си, за да поговорим насаме.