![Жените, които го познаваха [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/3/0/8/zhenite-koito-go-poznavaha-bg-download.jpg)
Жените, които го познаваха [bg]
- Автор: Русенфельдт Ханс, Юрт Микаэль
- Серия: Себастиан Бергман (bg) #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893713
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жените, които го познаваха [bg]». Краткое содержание книги:
Време за шоу!
Когато усети първите признаци, че стомахът го присвива, той се строполи на пода. Викайки от болка. Всички в стаята застанаха неподвижно и се втренчиха в него. Едвард се държеше за стомаха и се гърчеше на земята. Пое си дъх само за да може да изкрещи отново, но преди да успее да издаде звук, съдържанието на стомаха му изригна в силен водопад от повръщане. Затворниците най-близо до него отскочиха встрани от отвращение. Надзирателите, които бяха тръгнали към него, когато той се свлече на пода, спряха, без да знаят какво да направят. Всеизвестен беше фактът, че служителите на охраната знаят много малко за физическите оплаквания. Хинде разчиташе на това и дежурните днес не го разочароваха. Те нямаха представа какво да направят. Точно както беше планирал. Той повърна отново. С насълзени очи Едвард видя за свое огромно задоволство, че този път бе повърнал нещо гъсто и почти черно на цвят. Точно каквото трябваше на гъстота и цвят. Червеното цвекло бе имало време да реагира със стомашната му киселина и червеното оцветяване почти беше изчезнало. Ако не го помиришеш отблизо, беше невъзможно да го различиш от вътрешен кръвоизлив. Хинде прецени, че никой няма да поиска да си завре носа в онова, което сега повърна за трети път, вече не толкова обилно като преди. Единият надзирател говореше по радиопредавателя си и вероятно викаше помощ, а другият, изглежда, се чудеше как да стигне до Хинде, без да стъпи в съдържанието на червата му. Спазмите започнаха да отшумяват. Едвард дишаше през носа и погълна част от повърнатото, което бе полепнало там. Имаше вкус на червено цвекло и „Ипекак“. Той се преви на две и изкрещя от болка още веднъж, а после смени тактиката и се затъркаля наляво-надясно, хленчейки безпомощно. Единият надзирател дойде, приклекна до него и сложи ръка на рамото му. Хинде се закашля, сякаш борейки се със силна болка.
– Помогнете ми – немощно изстена той. – Моля ви, помогнете ми.
– Ще ти помогнем – отговори надзирателят.
Той изобщо не съзнаваше колко е прав.
91.
Харалдсон пристигна в дома си за рекордно кратко време. Наруши всички ограничения и правила за улично движение, за които може да се сети човек. Безпокойството му се засили и го тласкаше напред. Той спря, изсвирвайки с гуми на алеята пред къщата, изключи двигателя и изскочи навън.
Бяха му се обадили от козметичния салон. Друга жена, не онази, с която беше говорил по-рано. Йени Харалдсон не дошла. Знаел ли дали тя се е забавила, или...? Харалдсон каза истината. Не знаел дали Йени ще дойде. Жената се извини и го уведоми, че ще трябва да плати седемдесет и пет процента от цената, защото е отменил твърде късно определения час, но му беше все едно. Един излишен разход беше най-малкият му проблем. Той отключи външната врата и влезе.
– Йени!
Мълчание.
Без да събува обувките си, Харалдсон тръгна по коридора.
– Йени! Тук ли си?
Пак мълчание. Той бързо обиколи дневната и кухнята и надникна в комбинираната стая за гости и шиене. Отвори вратата на килера и на тоалетната.
Нямаше никого.
Навсякъде цареше тишина.
Харалдсон се върна в коридора, качи се на горния етаж и спря на няколко стъпала пред площадката. Странно как работеше мозъкът. Той не мислеше за нищо. Страхът беше изместил всичко друго. Изведнъж си спомни. Хинде и четирите убийства през деветдесетте години. Всичките еднакви. Имитаторът Ралф Свенсон. Летния психопат. И той беше убил четири жени. Харалдсон чете за това. Същият метод на действие.
Завързани. Изнасилени. С прерязани гърла.
В домовете им.
В спалните им.
Харалдсон вдигна глава и погледна към спалнята, където спяха той и Йени. Където сутринта бяха закусили и правили любов. Вратата беше затворена. Обикновено я оставяха отворена. Защо да я затварят, когато вкъщи няма никого? Лек звук наруши тишината и Харалдсон осъзна откъде беше дошъл. Тихо хленчене на болка. И страх. Трябваше да положи усилия, за да изкачи останалите стъпала. Стъпка по стъпка. Когато стигна догоре, Харалдсон се вкопчи в перилата, за да не падне назад. Не можеше да откъсне очи от затворената врата. Не можеше да я прогони от мислите си. Особено сега, в разгара на лятото, би било твърде горещо да се спи нощем, ако вратата е затворена през целия ден. Йени не я беше затворила. Защо да я затваря? Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна през стиснати устни, преди да продължи да върви. Подскочи, когато чу мелодията на АББА от мобилния си телефон, и го грабна, без да поглежда екранчето.