— Хм! — промълви кралицата, след като прочете писмото. — Знаете ли, генерале, че не научавам кой знае колко много от това писмо. Човекът, който го е писал, сякаш е знаел, че то ще бъде четено не от този, за когото е предназначено. Да-а! Дамата е предпазлива личност!
— Ваше величество знае, че ако придворните дами могат да се укорят в нещо, то не е прекалената доверчивост, но авторката на писмото все пак не е била достатъчно предпазлива, защото още тази вечер ще узнаем коя е.
— Нали ваше величество е благоволила да покапи тази вечер в Казерта всички дворцови дами, на които малкото име започва с буквата Е и които са я придружавали при посрещането на генерал Нелсън?
— Да. Оказаха се седем.
— Кои са, ако обичате, мадам?
— Принцеса Кариати, Емилия, графиня ди Сан Марко, Елеонора, маркиза Сан Клементе, Елена, херцогиня Ди Термоли, Елизабета, херцогиня Ди Турси, Елиза, маркиза Д’Алтавила, Ефразия и графиня Ди Поликастро, Евгения. Не броя лейди Хамилтън, която е Ема: тя ас би могла да има нещо общо с тази история. Така че, както виждате, имаме седем заподозрени личности.
— Да, но от тези седем — възрази със смях Ектън — две не са вече на възраст да подписват писмата си само с инициали.
— Правилно! Остават пет. Тогава?
— Тогава, мадам, работата е много проста и аз дори не зная как ваше величество си дава труд да слуша продължението на плана ми.
— Какво да се прави, драги Ектън! Понякога съвсем оглупявам, а изглежда, че днес е именно така.
— Ваше величество има голямото желание да прикачи на мене тежката обида, която каза за себе си.
— Да, защото започвате да ме дразните с тези извъртания.
— Уви, мадам! Ненапразно съм дипломат.
— Да приключим.
— Само с две думи.
— Кажете ги тогава тия ваши две думи! — отвърна раздразнено кралицата.
— Нека ваше величество измисли някакъв повод да даде на всяка от петте дами по едно перо и като сравним почерците…
— Имате право — каза кралицата и сложи ръка върху китката на Ектън, — като научим коя е любовницата лесно ще открием любовника. Да се върнем в салона.
Тя стана.
— Ако ваше величество разреши, ще помоля за още десет минути аудиенция.
— По важни въпроси?
— По най-сериозни въпроси.
— Кажете — промълви кралицата и седна отново.
— Ваше величество си спомня навярно, че през нощта, когато ми предаде това писмо, в стаята на краля светеше в три часа сутринта?
— Да, нали му писах…
Знае ли ваше величество с кого е разговарял кралят толкова късно?
— С кардинал Руфо, ми каза лакеят.
— Е, добре, поради разговора с кардинал Руфо кралят е изпратил куриер.
— Чух наистина, че някакъв кон мина под свода на вратата. Кой е бил куриерът?
— Довереният му човек — Ферари.
— Откъде знаете?
— Моят коняр, англичанинът Том, спи в конюшните. Той видял в три часа сутринта, че Ферари влязъл в пътно облекло в конюшнята, оседлал си сам кон и заминал. На другия ден ми съобщи това, докато ми придържаше коня.
— После?
— После аз запитах, мадам, до кого негово величество е изпратил куриер след разговора с кардинал Руфо и реших, че може да бъде само до племенника му, австрийския император.
— И кралят би постъпил така, без да ме предупреди?
— Не кралят, а кардиналът — отговори Ектън.
— О-о! — намръщи се Каролина. — Аз не съм Ана Австрийска, нито кардинал Руфо е Ришельо: да внимава!
— Мисля, че случаят е сериозен.
— Сигурен ли сте, че Ферари е заминал за Виена?
— Отначало се съмнявах малко, но съмненията ми скоро се разсеяха. Изпратих Том да провери дали Ферари е взел пощенска кола.
— И?
— И се оказа, че е наел пощенската кола в Капуа, където е оставил коня си, като поръчал на началника на станцията да го гледа много добре, защото бил от кралските конюшни, а сам той щял да се върне и да си го вземе на 3 октомври вечерта или на 4 сутринта.
вернуться
209
Ацис — сицилийски пастир, любим на нимфата Галатея; смазан заедно с нея под една скала от ревнивия циклоп Полифем, комуто Одисей извадил едното око (гр. мит.). Б.пр.
