Частен клуб
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…
Тя прибра кутията с патрони в чантата си при двата пълнителя, взе лаптопа и тръгна към вратата. Задържах я за ръката.
— Къде тръгна?
— Каза, че Мадокс специално ме е поканил, скъпи — напомни ми тя. — И искаше да дойда. Е, идвам.
— Ситуацията се промени — казах.
— Определено. Тук направих всичко, каквото можех. Ти ни накисна в лайната през последните два дни и ни докара дотук. Сега искам да участвам. А ти прахосваш време. — Тя издърпа ръката си, отвори вратата и излезе. Последвах я.
Вече беше тъмно и студено.
— Оценявам загрижеността ти за мен, но… — започнах, докато вървяхме към микробуса.
— Това е свързано повече с мен, отколкото с теб. А и ми трябва малко разнообразие.
— О…
— Не аз работя за теб. Ти работиш за мен.
— Е, технически погледнато…
— Ти ще караш.
Седна отдясно, аз седнах зад волана и запалих.
Обърнах микробуса и потеглихме към главната постройка.
— Освен това аз съм загрижена за теб — каза Кейт.
— Благодаря.
— Имаш нужда от надзор.
— Не зная дали…
— Спри.
Спрях пред къщата на Уилма и Нед.
— На — каза Кейт и ми натика лаптопа в ръцете. — Върни го на Уилма. Има десет минути, преди търгът й да приключи.
Нямах представа какво означава това, но ми се стори важно, така че взех лаптопа, слязох и звъннах на вратата.
Тя се отвори и на прага застана Уилма. Приличаше на Уилма и не бих пожелал да се боря с нея за лаптопа.
Огледа ме от глава до пети, после хвърли поглед към микробуса, видя Кейт и каза:
— Не искам неприятности.
— Аз също. Добре, ето лаптопа ви. Благодаря.
— Какво да кажа, ако съпругът й се върне и започне да я търси?
— Истината — отвърнах. — Направете ми една услуга. Ако не се върнем до сутринта, обадете се на майор Ханк Шефър в централата на щатската полиция в Рей Брук. Шефър. Става ли? Кажете му, че Джон е оставил някои неща за него в Езерната къща. И успех на търга.
Тя погледна часовника си, възкликна: „О… Боже…“ и затръшна вратата.
Върнах се в микробуса и потеглихме.
Кейт зареждаше двата пълнителя.
— Ама че мазен микробус!
— Мислиш ли?
Помислих за кратката си среща с Уилма.
— Ще се върнем преди сутринта — каза Кейт.
Оптимистка.
Часовникът на таблото показваше 15:10, което не можеше да е истина. Според ръчния ми часовник беше 18:26 и явно щяхме по светски начин да закъснеем за коктейла.
Имах чувството, че на някакво неизвестно място тиктака друг часовник.
46
— Какво написа в имейла до Уолш? — попитах.
— Казах ти.
— Надявам се, не си споменала, че отиваме в Къстър Хил Клуб на коктейл и вечеря.
— Споменах.
— Не трябваше. Сега хайката ще ни засече. Или ще ни изпревари.
— Не, няма. Казах ти, че пуснах имейла като задача, която ще се изпълни по-късно. Изпращане със закъснение, в седем часа.
— Изобщо не съм чул такова нещо.
— Специално е разработено за ситуации като тази и за хора като теб.
— Сериозно? Хитра работа.
— Искаш да си вътре в Къстър Хил, преди някой да разбере, че дори отиваш там — обясни тя. — И по времето, когато Том Уолш прочете съобщението ми, ние, да се надяваме, вече ще решаваме някои въпроси на място. Нали така?
— Така.
— И ще сме герои.
— Да.
— Или трупове.
— Е, стига си мислила негативно.
— Искаш ли да обърнеш?
Погледнах напред.
— Защо? Забравил ли съм нещо?
— Джон, не мислиш ли, че моментът е може би подходящ да си седнеш на задника?
— Не, не е подходящ. За да ми досаждаш ли дойде, или за да ми помагаш?
— За да ти помагам. Но ако продължиш към централата на щатската полиция, ще реша, че това е много умно от твоя страна.
— Не: ще си помислиш, че съм пъзливо безволево мекотело.
— Никой не би могъл да нарече точно теб по този начин. Но понякога, като сега например, благоразумието е за предпочитане пред храбростта.
— Някои мекотели казват така. Виж какво, не съм глупак. Но това е лично, Кейт. Свързано е с Хари. Освен това налице е елементът време. СНЧ станцията е или ще бъде приведена в работно състояние и не зная дали някой от правозащитните служби ще успее да стигне до Къстър Хил по-бързо от нас, а ние и без това сме поканени.
— Това може да е, но може и да не е вярно.
— Вярното е, че искам парче от кучия му син, преди някой друг да успее да се докопа до него.
— Зная. Но дали си склонен да рискуваш и да допуснеш възможен ядрен инцидент само за да изпълниш личната си вендета?
— Виж какво, ти пращаш имейла със закъснение.
— Аз мога още сега да се обадя на майор Шефър или Лайъм Грифит — посочи тя.