Катедралата
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Йоцова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катедралата». Краткое содержание книги:
Член на терористична организация е замислил брилянтен акт — превземането на катедралата „Свети Патрик“. В храма полицията се изправя пред отлично организирана смъртоносна зона, заложниците — пред смъртта, а терористите — как да постигнат своите искания в един дуел на нерви, достойнство и предателство…
— Никога не съм ги мразил преди… Мълинс кимна:
— Влудяващо просташко е… Но вече свикнах. — Обърна се към отец Мърфи. — Значи настъпи моментът, а?
— Така изглежда.
Мълинс се приближи до Мърфи.
— Свещениците, лекарите и гробарите ме карат да потръпвам повече и от северния вятър.
Отец Мърфи не каза нищо. Очите на Мълинс се взряха в някакво неопределено място и време, и изрече едва чуто:
Ти си роден на север и си чувал погребалните викове на селянките. Те имитират воя на духовете, които вещаят смърт. Свещениците го знаят, но не се възпротивяват. — Погледна Мърфи. — Ирландските свещеници са много толерантни към тези неща. Е, отче, цяла нощ слушах воя на духовете, който влизаше през тези отвори… дори когато вятърът не духаше.
— Не си чул нищо подобно.
Мълинс се засмя.
— Но аз го чух. Чух го. И видях катафалката. Беше огромна, черна и лъскава. Летеше над тези покриви с червен ковчег отгоре и безглав кочияш, който шибаше с камшика си безглави коне… тази каляска мина покрай прозореца, отче, и кочияшът плисна в лицето ми леген студена кръв.
Мърфи поклати глава. Мълинс се усмихна:
— Е… аз си въобразявам, че съм поет. Затова, нали разбирате, ми е позволено да чувам разни неща.
В погледа на Мърфи проблесна интерес.
— Поет, значи…
— Аха. — Бледа усмивка трепна на устните му, но гласът му остана меланхоличен. — И преди известно време се влюбих в Лийнхон Ши, келтската муза на поезията, която ни дава вдъхновение, както може би ти е известно, срещу тази услуга тя взема човешки живот, за да продължи собствения си. Затова келтските поети умират млади, отче. Вярваш ли в това?
Мърфи отговори:
— Те умират млади, защото се хранят лошо, пият прекалено много и не се обличат дебело през зимата. Умират прекалено млади, защото, за разлика от повечето цивилизовани поети, се впускат в необмислени войни. Искаш ли да се изповядаш за греховете си?
Мълинс коленичи и пое ръцете на свещеника.
Флин слезе на долното ниво. Силен порив на вятъра нахлу през разбитите прозорци и вдигна дребен облак прах, който беше спал цял век. Отец Мърфи слезе по стълбата.
— Това — той посочи разбитите прозорци, — бе единственото нещо, което го измъчваше… Предполагам, че не трябваше да ти го казвам…
Флин едва не се засмя.
— Е, което за един е беля, за друг може да е измъчващ душата грях, и обратното.
Той скочи на стълбата и се спусна до спираловидното стълбище, а отец Мърфи го последва. Преминаха от кулата в сумрака и по-топлия въздух на балкона.
Докато минаваше покрай парапета, отец Мърфи почувства, че нечии очи го наблюдават. Вдигна поглед към скамейките, издигнати стъпаловидно нагоре от клавиатурата на органа, и нададе лек вик на изненада.
Над тях стоеше неподвижна в сенките фигура, облечена в монашеско расо с качулка. Отблъскващо нечовешко лице гледаше немигащо от дълбините на огромната гугла и трябваше да мине около минута, преди свещеникът да разбере, че срещу себе си вижда лицето на леопард. От неподвижната фигура се разнесе гласът на Лиъри:
— Изплаших ли те, отче?
Мърфи възвърна самообладанието си. Флин отбеляза:
— Малко камуфлажна боя щеше да е достатъчна, господин Лиъри.
Лиъри се засмя — прекалено пискливо за мъж с толкова плътен глас. Измежду скамейките се изправи Мегън, облечена в черно расо, лицето й беше покрито с извити като запетаи мазки боя. Опитно нарисувани от ръката на друг човек, помисли си Флин. Тя излезе на пътеката между скамейките и Флин видя, че всъщност носеше дрехата на момче, което прислужва при олтара. Откриваше голите й рамене. Видя също, че краката й догоре също бяха боси. Огледа изпитателно лицето й и откри, че боята не правеше чертите й чак дотам непроницаеми, та да не може да види на него същите белези, които бе видял по лицето на Джийн Кеърни.
— Смъртта е толкова близо, Мегън, че едва ли имам право да те виня — рече той.
Тя издаде предизвикателно напред брадичката си.
— Ако от цялата тази работа не излезе нищо добро, поне ще знам, че си открила идеалния си партньор.
В началото отец Мърфи слушаше, без да разбира нищо, после пое шумно дъх. Мегън попита:
— Брат ми мъртъв ли е?
Флин кимна. Лицето й остана странно безизразно. Тя махна към Лиъри, без да сваля дълбоките си зелени очи от Флин.