Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
— Имат ли страните доказателства за своята правота?
Хесер мълчеше. Завулон попита учудено:
— Прощавайте, ама какво доказателство трябва да имам, че не съм камила? Нека да доказват онези, които наговориха тези глупости!
— Инквизицията изслуша мненията на страните — каза вампирът. — Обвиняеми, искате ли да добавите нещо?
Игор Теплов кимна:
— Да. Признавам, че действията ми не бяха съвсем оправдани… и скърбя за последствията им. Аз… аз много… — Той се запъна, после заговори бързо: — Отношението ми към Алиса Доникова беше отлично. Но това, че тя се оказа Тъмна вещица, ме докара до състояние на афект. Не моля за милост. Аз сам ще произнеса присъдата над себе си. Обаче…
Той рязко се обърна към Завулон:
— Ти си убиецът! Ти прати Алиса на смърт! И именно затова съм принуден да живея… принуден съм, за да не ти донесе нищо твоята подлост!
Завулон само разпери ръце и въздъхна тежко:
— Имате ли доказателства? — попита вампирът.
Игор поклати глава.
— Трибуналът разбира голямото значение на настоящото разследване — каза Витезслав. — Независимо от това, че нито една от страните не приведе доказателства, Инквизицията смята за важно да определи истинския виновник. Ето защо…
Едгар изведнъж видя, че лицето на Завулон се променя и тъжната му усмивка застива.
— Ето защо Инквизицията продължава с разпита на свидетелите. Алиса Доникова ще бъде подложена на временно ревъплътяване.
— Протестирам! — Завулон се надигна. — Днешното дело не е от такава важност, че да тревожим покоя на напусналите ни.
— Протестът е отхвърлен. Инквизицията моли Ана Лемешева, която е тук по нареждане на Инквизицията, да отиде насред залата. Тялото й ще бъде използвано за временно въплътяване на Алиса Доникова.
Лемешева изпищя. Но само след минута двама младши Инквизитори я водеха към центъра на кръга, а тя едва се съпротивляваше.
— Всички енергийни разноски по този процес ще бъдат за сметка на московския Нощен патрул и не подлежат на възстановяване, независимо от изхода му — продължи Витезслав. — Велики маг Хесер, имате ли необходимия запас от Сила?
— Да — отвърна Хесер. — Имам.
Едгар усети, че напълно губи нишката на събитията. Какво толкова важно имаше в този Игор Теплов, че заради него Завулон да жертва любовницата си, а Хесер да отдава чудовищно количество Сила?
— Осъществете ревъплътяването — каза Витезслав. — Всеки опит за противодействие ще бъде наказан с моментална и окончателна смърт.
Няколко мага-Инквизитори пристъпиха едва-едва напред, а Хесер си пое дъх и тръгна към Лемешева. Тя изпищя отново и млъкна, гледайки вцепенено Светлия маг.
А после на Едгар му се наложи да затвори очи.
В центъра на залата бушуваше такава чудовищна енергия, че той просто не можеше да гледа. Усещаше как инквизиторите един след друг вдигат магически бариери около Хесер и Лемешева. Усещаше как бариерите се рушат под напора на невероятната Сила. Как потрепва Сумракът, разкъсан през всичките си слоеве, които бяха познати на Едгар и през онези, за които той дори не подозираше. Ако това беше временно ревъплътяване, какво ли би станало при постоянното?
Бурята утихна. Хесер отстъпи бавно назад.
Насред залата останаха трима — Инквизиторът Витезслав, Светлият маг Игор Теплов и Тъмната вещица Алиса Доникова.
Треперещата, кашляща, хванала се за гърлото Алиса.
Едгар изтръпна. Той не знаеше какво става с Различните там… в Сумрака. А и не искаше да знае, честно казано. Но сега Алиса идваше на себе си в мига, когато беше приключило човешкото й съществуване. Оживяваше с разкъсвани от болка бели дробове, още давейки се в морска вода, отчаяно опитвайки се да се измъкне от натиска, оказван върху нея от Теплов.
— Алиса Доникова — произнесе вампирът. Дори неговият глас потрепна — процедурата по временно ревъплътяване се осъществяваше рядко, твърде рядко… — Вие сте подложена на временно ревъплътяване и се намирате в помещението на Европейския Трибунал на Инквизицията в Прага. Разбирате ли думите ми?
Алиса Доникова вече бе изправила глава, сдържайки хриптенето си, и гледаше Игор Теплов. Само него.
— Разбирате ли думите ми? — повтори Витезслав.
— Защо… в Прага? — попита Алиса. Тя дишаше учестено и дълбоко, сякаш изобщо не можеше да се надиша, дори на този влажен подземен въздух…
— Това не е важно, Алиса Доникова. Вие сте призована в нашия свят като свидетел. От вашите думи зависят много неща.
— Аз… мога ли да остана тук? Отново? За постоянно? — попита Алиса.
Но гледаше само Игор.
— Не — отговори честно Инквизиторът. — Ще отговаряте ли доброволно на въпросите?