Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
„Тайна ли? Колко ли ще останем в тайна тук?“ — тръпка го прониза.
— Студено е — рече той, за да прикрие страха си, а Акимото учтиво се престори, че не забелязва.
На няколко метра от собствените си стаи Райко привърши с гримирането и се обличаше за вечерта. Спря се на новото розово кимоно. Голяма чапла бе избродирана със златни нишки на гърба му. Желаеше го от много месеци. Вече беше нейно, бе платила за него с част от печалбата, удържана тайно от извънредно успешната продажба на перлените обици. Те се бяха оказали много по-ценни, отколкото бе пресметнала.
„Ийе — помисли си тя щастливо, — ками и боговете, които се грижат за мама-сан, се погрижиха за мен и през оня ден. Страхотен удар, чиста печалба, като изключим дела на Фурансу-сан. Парите за лекарството въобще няма какво да ги смятам“ — но ги бе вписала като съществен дълг в своите тефтери. Усмихна се на себе си. Разходът беше нищожен, но умението да подбереш растението и кой да го откъсне, и кога точно, и как да направиш настойката, ах, това бе по-скъпо от стойността на лекарството.
— Принцесата гай-джин ще бъде едно великолепно, дългосрочно капиталовложение — измърмори Райко доволно, беше й приятно да види отражението си в стенното огледало. То беше единственото модерно огледало в цяла Йошивара, подарък от клиент, внесено специално за нея от Англия. Малка бръчица проряза челото й, като си спомни за него: Кентърбъри, гай-джин, когото онези глупаци Ори и Шорин убиха на Токайдо. „Бака! Той беше добър клиент и ценеше моите старания да му намеря идеалната любовница. Акико, която сега се нарича Фуджико — много удобно е за нас, че нашите английски гай-джин рядко делят своята жена с другиго, предпочитат да бъдат тайни любовници с една жена, пазейки я в тайна в нашия Свободен свят, който е основан на дискретност и потайност.
И Тайра е същият, Фуджико има нов живот и нов любовник. Добре е за всички.“
— Господарке? Гай-джин Фурансу-сан е пристигнал.
— Добре. — Райко се увери, че лекарството е същото, и го постави до масата. След като накара Андре да почака нужното време — нито твърде дълго, нито твърде малко, — изпрати да го доведат. — А, Фурансу-сан, добре дошъл в моята скромна къща. — Тя наля в чашките от най-хубавото саке и се чукна с него. — Изглеждаш много добре.
— Здрав! До десет хиляди лета — отговори учтиво Андре.
Райко обсъди времето и състоянието на търговията и чак тогава мина на съществения въпрос:
— Изборът на обиците излезе по-добър от очакванията ми, така че твоят дял излиза двойно по-голям от това, което поиска.
Той се ококори.
— Господи, толкова много?
— Да. — Тя наля още саке, зарадвана от своята проницателност. След като една сделка е сключена, въпрос на чест е да се изплати в срок. — Моята банка, Гиокояма, намери клиента, китайски търговец на коприни и опиум от Шанхай, отседнал в Канагава. — Пак му се усмихна и добави деликатно: — Той спомена, че щял да купува всички подобни украшения, които съм в състояние да му предложа.
Андре отвърна на усмивката й и пресуши чашата си, подаде я за ново саке и се чукна с нея:
— За бъдещите украшения!
— Второ…
— Преди второто, Райко, защо плаща толкова?
— В лоши времена е разумно човек да превръща част от богатството си в малки нещица, които може да носи в ръкава си. Той не е глупак — аз си помислих да ги задържа за себе си по същата причина.
Интересът на Андре се засили.
— Какви лоши времена в Китай?
— Той каза, че цял Китай се бунтува, навсякъде цари глад, търговията на гай-джин в Шанхай е по-слаба от обикновено, макар сега, когато английската флота опустошава крайбрежието Мирс и е потопила много от пиратите на Белия Лотос, морските пътища да се разчистят за известно време и търговията нагоре и надолу по река Яндзъ да се съвземе напролет. Ийе, Фурансу-сан, чувам, че са потопили стотици джонки и са избили хиляди хора, много села били опожарени. — Страхът й бе явен. — Тяхната мощ да убиват е ужасна.
Тя потрепери, знаеше, че макар японците да презират слабаците китайци, и едните, и другите изпитват едно и също: страх от гай-джин и манията да ги изгонят завинаги от земите си.
— Ще се обърнат ли флотите на гай-джин срещу нас, когато се върнат?
— Да, Райко, ако Бакуфу не платят обезщетението. Ще има война. Не тук, в Йокохама. В Йедо.
Райко се загледа в чашата си за малко, чудеше се как да се предпазва в бъдеще и да извлече печалба от това, убедена повече от всякога, че трябва някак си бързо да се отърве от Хирага и Акимото, преди да се открие, че е замесена в гибелта на Ори, като му е дала подслон, както и на тях двамата, колкото и да е справедлив соно-джой. Вълна от мрачно предчувствие я заля и тя си повя с ветрилото, оплака се, че сакето е доста силно.