Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Толкова те обичам!
— Знам. И искам да опазя чувствата ти. Можеш да се обадиш във всичките си институти и организации.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм, че така ще е най-добре за нас. Най-правилно за нас. Амулетът ще почака в някой трезор, докато построим твоя музей. Погрижи се онези, на които се обадиш, да го разгласят широко в медиите. Искам новината да обиколи света.
— Осигуровката на публичността.
— Ще му е трудно да се справи с нея. А междувременно аз ще направя така, че двамата да се срещнем.
Паниката я сграбчи за гърлото.
— Не! За бога, Матю, той вече се опита да те убие.
— Това е нещо, което трябва да се свърши. Този път Вандайк ще е този, комуто ще се наложи да свие платна и да се оттегли. Поне десет новинарски агенции ще пратят репортери насам. Откритието ще бъде хит в научните среди. Той ще знае, че амулетът е извън неговия достъп. Нищо няма да може да направи.
— Звучи разумно, Матю. Но той не е разумен човек. Не преувеличих, когато ти казах, че не е съвсем нормален.
— Достатъчно нормален е, за да не изложи на риск репутацията и положението си.
Щеше й се и тя да е толкова сигурна в това.
— Той ме отвлече. Може да съобщим на властите и да го арестуват.
— Как ще го докажеш? Твърде много хора са те видели да отиваш с него, при това съвсем доброволно. Единственият начин да се сложи край на всичко това е да се изправя лице в лице с него и да го накарам да разбере, че е загубил.
— А какво ако не разбере, ако не се примири?
— Ще го накарам. — Той отново се усмихна. — Кога ще започнеш да ми вярваш, Червенушке?
— Вярвам ти. Обещай ми, че няма да си сам, когато се срещнеш с него.
— На глупак ли ти приличам? Нали ти казах, че искам да изживея живота си с теб? Той ще се срещне с мен, както и с две мои приятелчета, във фоайето на хотела. Ще пийнем и ще си побъбрим на спокойствие.
Тя потръпна.
— Сякаш слушам него.
— Дори и така да е — той я целуна по челото — вдругиден ще сме приключили окончателно с него.
— А след това?
— След това сигурно ще сме доста заети за известно време. С плановете за музея. Има едно местенце в залива Кейдис, което трябва да свърши работа.
— Местенце? Откъде знаеш?
— Проверих го онзи ден. — Очите му пламнаха отново и той погали насинената й буза. — Ако не бях тръгнал да търся посредник по недвижими имоти, Вандайк никога нямаше да се доближи до теб.
— Чакай малко. Намерил си посредник и си тръгнал да оглеждаш парцели, без да ми кажеш?
Предусетил неприятности, той се отдръпна назад.
— Нищо не е окончателно. Просто оставих депозит, за да ни го запазят за един месец. Мислех да бъде нещо като сватбен подарък.
— Мислел си да купиш земя за музея като сватбен подарък?
Раздразнен, той пъхна ръце в джобовете си.
— Не е задължително да го приемеш. Беше просто един импулс и… — Тя се хвърли върху него толкова бързо, че Матю нямаше време да извади ръцете си и да се подпре и падна на леглото. — Хей!
— Обичам те! — Тя го възседна и обсипа лицето му с целувки. — Не, обожавам те!
— Това е добре. — Доволен, макар и леко зашеметен, той освободи ръцете си и ги настани върху хълбоците й. — Реших, че си ме помислила за луд.
— Аз съм лудата, Ласитър. Луда съм по теб. — Тя се наведе и го целуна така дълбоко, че мозъкът му стана на каша. — Направил си го за мен — измърмори тя. — На теб въобще не са ти притрябвали разни музеи.
— Обаче нямам и нищо против тях. — Ръцете му се плъзнаха под халата й. — Всъщност идеята започва да ми харесва. Все повече.
Тя покри с целувки лицето му и продължи надолу по врата.
— Имам намерение да те направя много щастлив.
И издърпа тениската през главата му.
— Дотук се справяш добре.
— Мога и по-добре. — Тя се надигна, без да откъсва очи от неговите, и започна бавно да развързва колана на халата си. — Само гледай.
Тя беше най-старата му и най-ярка еротична фантазия. И сега бе пред очите му, над него, стройна и изкусна. Коса с цвета на пламък, кожа като мляко, очи, в които беше събрано морето. Можеше да я докосне навсякъде, където пожелае. Да я прегръща, да я гледа, докато страстта поглъща сетивата й.
Беше толкова лесно и имаше такъв покой в това да слее тялото и сърцето си с нейните. Можеха да бъдат герои в онзи отдавнашен подводен сън, безтегловни, закотвени единствено един за друг. Всяко сетиво, всяка клетка, всяка мисъл бе свързана с нея, само с нея.
Той си бе у дома, изцяло и окончателно.
(обратно)Тейт се събуди рано, остави Матю да спи и се измъкна от каютата. Трябваше да помисли. Една самотна чаша кафе в камбуза изглеждаше добре за начало.