Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Дори да не се заблудяха и загубеха, те можеха да умрат тук, ако не се движеха достатъчно бързо, защото студът бе по-силен, отколкото Кристин изобщо можеше да си представи. Той беше толкова силен, че тя нямаше да се изненада, ако внезапно замръзне права по средата на крачка.
Кристин се безпокоеше за Джоуи, но момчето се държеше на крака и се движеше тежко до нея дълго след като тя очакваше да падне. Неговото квази-кататонично отдръпване беше по ирония на съдбата от полза при тези обстоятелства. Понеже не беше в хармония с реалния свят, студът и вятърът му влияеха по-малко, отколкото в противния случай. Но дори така, природните сили щяха да вземат своя данък след известно време. Кристин трябваше скоро да го отведе от поляната в относителния подслон на гората, независимо дали щяха да достигнат или не мястото, където се намираха пещерите.
Чарли беше по-зле от момчето. Той често се препъваше и няколко пъти пада на колена. След пет минути, Чарли започна от време на време да се обляга на Кристин за подкрепа. След десет минути се нуждаеше от нея по-често. След петнадесет минути, той непрекъснато се нуждаеше от подкрепа и ходът им се забави почти до тътрене.
Кристин не можеше да каже нито на него, нито на Джоуи, че скоро възнамерява да се насочи към гората, защото вятърът правеше разговора невъзможен. Когато беше с лице към вятъра, думите бяха натъпквани обратно в гърлото й в момента, в който ги изговаряше, а когато бе с отвърнато от него лице, те бяха разкъсвани като слаба тъкан и разпръсквани в безсмислени срички.
В продължение на дълги минути тя губеше Чубака от погледа си и няколко пъти беше сигурна, че никога повече няма да го види, но той винаги се появяваше отново, изтощен и слаб, но жив. Козината му беше покрита с ледена кора и когато се появеше сред бушуващите снежни вихри, Чубака приличаше на куче, връщащо се от оня свят.
Вятърът помиташе почти напълно от снега обширни площи, оставяйки на места само няколко инчов слой, но при най-краткото му спиране се трупаха преспи. Те запълваха набраздявания и вдлъбнатини, създавайки капани, които не можеха нито да се видят, нито да се избегнат. Те бяха изоставили снегоходките на Чарли заедно с неговата раница отчасти, защото раненото рамо не му позволяваше повече да ги носи и отчасти, защото краката му не бяха достатъчно стабилни, за да ги използва. В резултат на това, Кристин и Джоуи не можеха да използват своите снегоходки, за да прекосяват преспите, защото трябваше да следват този път, който можеше да преодолее и Чарли. Понякога Кристин внезапно осъзнаваше, че е нагазила в сняг до колената си, после до средата на бедрото и в по-дълбок и трябваше да се връща, за да търси обходен път около преспата, а това не беше лесно, тъй като не можеше да види къде, по дяволите върви. Друг път стъпваше в дупки, които снегът беше запълнил. Без никакво предупреждение, от една крачка до следващата, тя внезапно се оказваше потънала до кръста в сняг.
Кристин се страхуваше от внезапно пропадане или от някоя наистина дълбока дупка на поляната. Такива дупки не бяха нещо необикновено за планинска местност като тази. Те бяха преминали покрай няколко много стари и с ръб от загладен от водата варовик. Ако тя направеше някоя погрешна стъпка и пропаднеше в снега до над главата си, Чарли можеше да не бъде в състояние да я измъкне отново, дори да не беше си счупила нищо при падането. По същия начин, тя не беше сигурна, дали ще може да ги измъкне от подобен капан, ако Чарли или Джоуи попаднеха в него.
Кристин така се разтревожи от тази опасност, че спря и развърза въжето от кръста си. Страхуваше се да не повлече Джоуи заедно със себе си в някоя пропаст. Тя нави въжето на дясната си ръка. Така можеше винаги да го освободи, ако наистина пропаднеше в някоя дупка.
Кристин си казваше, че нещата от които най-много се страхуваме, никога не ни се случват, че винаги на главата ни се стоварва нещо друго, нещо напълно неочаквано, като случайната им среща с Грейс Спайви в паркинга на Сауд Коуст Плаца последния неделен следобед. Но, когато те бяха навлезли дълбоко в поляната и когато тя беше почти готова да ги поведе обратно към гората на изток, най-лошото, в края на краищата, се случи.
Чарли току-що беше намерил в себе си нови резерви от сила и беше се пуснал от нейното рамо, когато снега, в който стъпи, внезапно се оказа дълбок и Кристин установи, че се е случило точно това, от което се страхуваше. Тя се опита да се отдръпне назад, но, подпомагана и от вятъра, беше започнала вече да се накланя напред. Цялата й инерция беше в тази посока, така че тя не можа навреме да запази равновесие. Изпускайки силен вик, който вятърът смекчи до тихо възклицание, Кристин пропадна в сняг до над главата си и удари дъното с левия крак болезнено извит под нея.