Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
Лена протегна ръка към мен, но после се поколеба. Свали я бавно.
— Не ми се сърди. Не съм искала да стане така.
Прекъснах я рязко.
— Може би не, но ако утре е последният ни ден заедно? И вместо да го прекараме един с друг, ти стоиш затворена тук и се жалваш, все едно вече си Призована.
Тя се изправи.
— Не разбираш. — Чух вратата да се затваря зад гърба ми, когато тя се прибра обратно в къщата, в килията си, или каквото беше в момента.
Не бях имал гадже дотогава, така че не бях готов да се справям с всичко това — дори не знаех как да го наричам. Да не говорим пък за гадже-чародейка. Тъй като нямах по-добра идея, станах, отказах се от борбата, качих се на колата и отидох на училище — със закъснение, както обикновено.
Двайсет и четири часа. Атмосферното налягане беше ниско, над Гатлин се задаваше буря. Не можеше да се каже дали ще вали сняг или градушка, но небето просто не изглеждаше добре. Днес можеше да се случи всичко. В часа по история погледнах през прозореца и видях нещо, което приличаше на погребално шествие — катафалката на Макон Рейвънуд, следвана от седем черни линкълна. Минаха през целия град и покрай гимназията на път за „Рейвънуд“. Никой не слушаше вече мистър Лий, който обясняваше за предстоящата възстановка на битката при Хъни Хил — може би не най-известното сражение от Гражданската война, но това, с което хората от Гатлин се гордееха най-много.
— През 1864 г. Шърман заповядва на генерал Джон Хач и на съюзническите войски под неговото командване да пресекат пътя към Чарлстън и Савана, за да попречат на силите на Конфедерацията да спрат техния „Марш към морето“. Но благодарение на няколко „погрешни навигационни разчети“, армията на Севера закъснява.
Той се усмихна гордо, докато пишеше „погрешни навигационни разчети“ на дъската. Добре, разбрахме, северняците са били тъпаци. Това е основната идея на битката при Хъни Хил, идеята на Войната между щатите, както ни я преподаваха на нас още от детската градина. Пренебрегвайки, разбира се, факта, че Северът всъщност печели войната. В Гатлин всички говорят за това като за някакво джентълменско отстъпление от страна на по-благородния и великодушен Юг.
Но днес никой не гледаше към черната дъска. Всички зяпаха през прозорците. Черните линкълни следваха катафалката в строен конвой по улицата зад стадиона. След като Макон се разкри „пред света“, така да се каже, вече се забавляваше с появите си из града. За човек, който излиза само нощем, успяваше да привлече доста внимание.
Някой ме ритна по глезена. Линк се наведе към мен, за да не може мистър Лий да види лицето му.
— Пич. Според теб кой е в тези коли?
— Мистър Линкълн, ще ни разкажете ли какво става след това? Особено след като вашият баща ще ръководи кавалерията утре? — Мистър Лий гледаше към нас с кръстосани на гърдите ръце.
Линк се закашля престорено. Баща му, доста страховит поне на външен вид мъж, имаше честта да ръководи кавалерията във възстановката на битката, откакто Ърл Ийтън старши почина миналата година. Това беше единственият начин участниците в южняшката войска на Гатлин да се издигнат в по-висш ранг. Някой трябваше да умре.
— Да, един момент, мистър Лий. Ей сега. Ъъъ, печелят битката и губят войната, или беше обратното? Не съм много сигурен как точно трябваше да го запомня.
Мистър Лий пропусна коментара му покрай ушите си.
— Мистър Линкълн, когато Хач и федералните войски достигат Хъни Хил, полковник Колкок и отрядът му от южняшки войници и доброволци формират непроходима преграда — седем реда мъже с пушки препречват пътя. — О, не, колко пъти още ще трябва да слушаме за прословутите „седем реда с пушки“? Човек би помислил, че става дума за чудото на Христос с рибата и хляба.
Линк погледна отново към мен, кимайки с глава в посока на прозорците.
— Е, кои са според теб?
— Семейството на Лена. Очакват ги да дойдат за рождения й ден.
— Да, вярно. Ридли спомена нещо такова.
— Все още ли се виждате? — Беше ме почти страх да попитам.
— О, да! Можеш ли да пазиш тайна?
— Трябва ли да те убеждавам?
Линк повдигна ръкава на тениската си на „Рамонес“ — на рамото му имаше татуировка на нещо като аниме версия на Ридли, облечена в къса пола на ученичка от католическо училище и чорапи до коленете. Надявах се увлечението на Линк да е отслабнало, но дълбоко в себе си знаех истината. Той щеше да преодолее Ридли едва когато тя преценеше, че е приключила с него, освен ако преди това не го накараше да скочи от някоя скала. А може би дори и тогава нямаше да спре да мисли за нея.