Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
— Току-що разговарях със Съвета на директорите — каза Колбърг. — Имам си… ъъъ… неприятности.
Хари почувства задоволство — поне на кучия син нямаше да му се размине, — което незабавно се стопи при следващите думи на управителя.
— Имам си неприятности, защото не те върнах обратно по-рано. Бях там, в Техническия център. Държах юмрука си над бутона за извънредно прехвърляне. Тази отговорност ми беше възложена пряко от Борда на директорите и сега кариерата ми е под заплаха, защото бях твърде снизходителен. Позволих ти да стигнеш твърде далеч.
Хари внезапно почувства как по задната част на врата му се плъзга нещо — вероятно дулото на пушка, допряно до него от безмълвния охранител зад гърба му. Само това го спря да не се пресегне през бюрото и да сграбчи Колбърг за шията.
— Може би ще ми обясните това, Администратор — каза той напрегнато, предъвквайки учтивото обръщение.
Колбърг допря пръсти пред лицето си.
— „Онези, които не допускат мирна революция, правят неизбежна кръвопролитната революция“ — изрече той отчетливо. — Знаеш ли кого цитирам?
Хари се намръщи.
— Кенеди. Джон Кенеди, един от лидерите на старата…
Внезапно Колбърг удари яростно по бюрото.
— Не, работнически боклук такъв! Цитирам теб.
Хари стоеше втрещен, докато Колбърг му преразказваше последния си разговор със Съвета на директорите. Управителят ставаше все по-ядосан и по-развълнуван, скочи на крака и започна да размахва ръце и да пръска слюнка.
— … и най-накрая, което вероятно беше най-глупавото нещо, което съм те виждал да правиш в цялата ти глупава кариера, беше да кажеш пред сто и петдесет хиляди директни зрители, че Студията, „Приключения без край“, една развлекателна корпорация, ти е наредила да убиеш държавния глава!
Цялата болка, цялата ярост, която Хари носеше в себе си, кипяха в гърдите му, готови да експлодират. Бяха го изтеглили, бяха убили Шана заради тяхната политика.
Заради имиджа си.
Жилите на врата на Хари бяха изпъкнали като на побеснял бик и единственото, което той успя да каже, бе:
— Това беше истината.
— Истината! — изсумтя Колбърг презрително. — Щом си толкова загрижен за истината, защо не кажеш на твоите анхански приятелчета кой си в действителност? Защо не кажеш на Талан как я намери в донжона? Не ми хленчи за истината, когато целият ти живот е изграден върху лъжи!
— Добре — каза Хари. В гласа му отново се бяха появили стържещите нотки. — Няма. Кажете ми само едно нещо. Когато стана всичко това, когато разказвах за шибания ми договор, бях седнал и държах ръцете ѝ. — Сега той се задъхваше, с усилие потискайки смъртоносната си ярост. — Ако ме бяхте изтеглили тогава, прехвърлящото поле щеше да се разшири автоматично и тя щеше да се върне с мен. Сега щеше да е тук. Защо изчакахте? Защо изчакахте, мамка му?
— Не ми викай — каза Колбърг студено. — Не забравяй къде ти е мястото. Писна ми от твоята наглост и неуважение. Надигни още веднъж глас — и ще наредя на охраната да те простреля. Ясно ли е?
Хари се овладя.
— Защо изчакахте?
— Попитах: ясно ли е?
— Да — процеди Хари през стиснатите си зъби.
— Да, какво?
— Да, Администратор. Ясно е.
— Много добре. Отговорът е прост. Договорът ти е за убийството на Ма’елкот. Щом веднъж го направиш, можеш да спасяваш жена си, или не — твоя си работа. Но не и преди това.
— Значи, това е цената. Това е истинската сделка.
— Да. Нещо повече, ако искаш подкрепата на Студията, очаквам да се изправиш срещу Ма’елкот и да го убиеш извън двореца „Колхари“. Двайсет и седемте часа, които прекара извън връзка, ни донесоха достатъчно неприятности. Ако при кулминацията на твоето Приключение ти, така да се каже, си „зад сцената“, няма да реализираме никакви продажби на кубове, нито пък някой ще ги взема под наем. Забрави за всякакви бунтарски забележки — не се съмнявай, че няма да се поколебая да те върна отново. Ако се наложи, ще те дам и под съд за противодържавна дейност.
Яростта започна да се оттича от Хари, сякаш в сърцето му се беше отворил някакъв шлюз, и от очите му погледна Каин.
— Може би просто трябва да ви убия. Може би ако ви убия, ще сключа по-добра сделка със следващия управител.
— Не ми губи времето с празни заплахи — каза Колбърг. — Няма да направиш нищо подобно.