Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Тайната на Сенеф
Тайната на Сенеф - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Сенеф

Электронная книга - «Тайната на Сенеф». Краткое содержание книги:

Анонимен куриер подхвърля в двора на Нюйоркския природонаучен музей скъсан омачкан пакет. Биотерористична атака? Когато паниката утихва и става ясно, че заплахата е блъф, директорът на музея с ужас разбира, че е получил обратно откраднатата неотдавна уникална колекция диаманти… стрити на прах! Кой би извършил подобна гавра с неоценимо съкровище, у кого е натрупана толкова иронична злоба и неудържима ярост? И с каква цел е изпратен „подаръкът“ – предупреждение? Закана? Назрява огромен скандал, но той е нищо пред вероятността да изплуват забравени тайни, които застрашават авторитета – и живота – на много хора. За да потули опасните въпроси и да потуши разгарящия се медиен пожар, управата решава с ефектно шоу да отвори отново гробницата на Сенеф – тайнствен древноегипетски паметник, привличал като магнит посетителите, но тихомълком закрит след необяснимата гибел на няколко души. Идеята изглежда добра, но когато грандиозният шоу-спектакъл е вече готов, убийствата – и шепотът на древно проклятие – започват отново…
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 181
Перейти на страницу:

— Трудно е да се повярва, че светлина и звук могат да причинят увреждане на мозъка.

— Всеки невролог ще ти каже, че извънмерният страх, болка, стрес или гняв, могат да увредят човешкия мозък, да убият мозъчни клетки. Посттравматичното стресово разстройство в крайната си форма всъщност води до мозъчно увреждане. Диоген просто е довел това до неговия максимален завършек.

— Било е замислено от самото начало.

— Да. Не е съществувал никакъв граф Кахорс. Диоген е дал парите за реставрацията на гробницата. А самото древно проклятие е придало точно драматичната окраска, която Диоген обожава. Очевидно е организирал тайно своя собствена версия на шоуто, неизвестно за техниците и програмистите. Тествал я е първо върху Джей Липър, а после върху египтолога – Уичърли. Спомни си, Винсънт, главната му цел бяха не хората в гробницата: по националната телевизия течеше предаване на живо. Милиони хора щяха да бъдат засегнати.

— Невероятно.

Пендъргаст наведе глава.

— Не. Напълно логично. Целта му е била да пресъздаде ужасното, непростимо Събитие… за което аз бях отговорен.

— Не започвай да се самообвиняваш.

Агентът вдигна поглед отново, сребристите му очи внезапно потъмняха върху израненото лице. Той заговори с тих глас, сякаш говореше на себе си.

— Аз съм създател на брат си. И през всичкото това време не съм го знаел – никога не се извиних, нито пък компенсирах онова, което съм сторил. И това е нещо, с което ще трябва да живея през остатъка от живота си.

— Извинявай, че го казвам, но това са пълни глупости. Не знам всичко, но със сигурност знам, че случилото се на Диоген е било злополука.

Пендъргаст продължи, гласът му беше дори по-тих, сякаш изобщо не беше чул.

— Единствената причина за съществуването на Диоген съм аз. А може би моята причина да съществувам е той.

Ролсът навлезе в територията на летище „Кенеди“ и продължи напред към терминал 8. Щом закова до бордюра, Пендъргаст излезе, последван от Д’Агоста.

Агентът вдигна куфарчето си и стисна ръката на Д’Агоста.

— Късмет на изслушването, Винсънт. Ако не се върна, Проктър ще се занимае с делата ми.

Д’Агоста преглътна.

— Като заговори за връщане, има нещо, което исках да те питам.

— Да?

— Това е… труден въпрос.

Пендъргаст направи пауза.

— За какво става дума?

— Ти осъзнаваш, че има само един начин да се погрижиш за Диоген.

Сребристите очи на агента изстинаха.

— Знаеш за какво говоря, нали?

Пендъргаст продължаваше да не казва нищо, но погледът му беше толкова студен, че Д’Агоста почти изпита желание да отклони очи.

— Когато моментът настъпи, ако ти се колебаеш… той няма да се поколебае. Така че искам да знам дали ще си в състояние да… – Д’Агоста не можа да довърши изречението.

— Въпросът ти, Винсънт? – дойде леденият отговор.

Д’Агоста го погледна отново, без да каже нищо. След малко Пендъргаст се обърна рязко и изчезна в терминала.

72.

Диоген Пендъргаст се спусна бавно към ъгъла на „Виа делло Спроне“ и после обратно към „Виа Санто Спирито“. Констанс Грийн не се виждаше, беше тръгнала по „Виа деи Коверели“, както той бе предвиждал. И сега щеше да го чака в засада да заобиколи ъгъла.

За да се увери в това, той се спусна бързо по „Виа Санто Спирито“ и спря точно преди началото на „Коверели“, като се изравни със старинната, изрисувана с техника сграфито фасада на някакъв отдавна забравен дворец. С изключителна предпазливост той надзърна зад ъгъла.

Отлично. Тя все още не се виждаше – беше завила зад първия остър завой и нямаше съмнение, че го чакаше да се покаже от срещуположната посока.

Плъзна ръка в джоба си и напипа кожен калъф, от който извади скалпел с дръжка от слонова кост, идентичен с онзи, който беше оставил под възглавницата й. Хладната му тежест го успокои. Отброявайки секундите, той разтвори чадъра си и зави. След това тръгна самоуверено по „Виа деи Коверели“ – обувките му отекваха по калдъръмената настилка на тясната уличка, горната част на тялото му бе скрита под черния чадър. Нямаше нужда да се прикрива: тя нямаше да погледне назад зад ъгъла, за да види кой се приближава от другата посока. Не би очаквала появата му от тази страна.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)