Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Освен седемте високопоставени брака, от щедрата ръка на крал Едуард към семейството на съпругата му потекли най-разнообразни титли. Брат ѝ Антъни Удвил се оженил за дъщерята на барон Скейлс, онзи, който залял с гръцки огън лондонските тълпи. По този начин Антъни Удвил наследил титлата. По време на управлението на Едуард той също станал рицар на Жартиерата, лорд на остров Уайт, лейтенант на Кале и капитан на кралската армада, ако трябва да споменем само някои от тях. Бащата на Елизабет Удвил станал кралски ковчежник и граф Ривърс.

Крал Едуард бил мъж на големите жестове и невероятна щедрост. Той направил Джон Невил граф на Нортъмбърланд, но като част от процесите на подкастряне на Невиловата лоза простил на младия Хенри Пърси, затворен в Тауър, и го върнал в семейните му владения. Идеята, че Хенри Пърси може да е прекарал част от междинното време с Уорик, си е моя измислица. Но Ричард Глостър, по-късно крал Ричард III, наистина изживял няколко от младежите си години в замъка Мидълхам и очевидно бил щастлив там.

Интересно е да отбележим, че отнемането на Големия печат от архиепископ Джордж Невил станало както го описвам, като кралят, придружен от въоръжени мъже, отишъл до един хан на Чаринг Крос, за да го поиска. Малко вероятно е крал Едуард да е очаквал въоръжен отпор, но това показва колко дълбоко било проникнало влиянието на жена му, за да го обърне срещу рода Невил. Името Чаринг Крос може да е изопачено произнасяне на „Chere Reine“ (скъпа кралица) и „Cross“ (кръст), по името на възпоменателните кръстове, които Едуард I издигнал след смъртта на любимата му Еленор. Или пък тази история може да е била смесена с англосаксонската дума „Cierring“, която означава завой на път или река. Наистина, историята не е нищо друго освен колекция от отделни фрагменти — и понякога смесване на факти и измислици.