Пръстът, който те сочи [bg]

— Томас, за какво говориш?

— За онова момиче Блънди. Казах на ректора, че Гроув е нарушил думата си и лично съм видял как момичето е влязло в стаята при него, тогава…

— Да не се ровим в това. Но защо дойде тук?

— Исках да го видя, преди да е станало късно.

— Вече е късно.

— Но сигурно мога да сторя още нещо за него?

— Стига детинщини — скарах му се. — Естествено, че не може да се направи нищо. Нито ти, нито аз имаме избор. Моята работа е да бягам, а твоята — да се върнеш в стаята си и да легнеш да спиш.

Но той все така седеше на пода, обгърнал колене.

— Томас, изпълнявай каквото ти казвам — наредих му. — Остави всичко на мен.

— Сам си беше виновен — захленчи той. — Не можех да търпя повече. Така се държеше с мен, че…

— Повече няма да си повтори грешката — прекъснах го. — А ако се успокоиш, и двамата ще доживеем да те видим епископ. Но само ако не се поддаваш на паника и си държиш езика зад зъбите.

Не можех повече да се бавя там, затова го изправих на крака. Заедно слязохме безшумно по стълбите. Долу посочих към стаята му.

— Прибери се, приятелю, и се постарай да заспиш. Дай ми дума, че на никого нищо няма да кажеш и нищо няма да предприемаш, ако преди това не си се посъветвал с мен.

Той отново наведе глава като виновно момченце.

— Томас, слушаш ли ме?

— Да — отвърна той и най-сетне срещна погледа ми.

— Повтаряй след мен, че се заклеваш никога нищо да не споменаваш за тази вечер. Или ще пратиш и двама ни на бесилката.

— Заклевам се — изрече глухо той. — Но, Джак…

— Стига. Другото остави на мен. Знам как да подредя всичко. Вярваш ли ми?

Той кимна.

— Чудесно. Е, върви. Сбогом, приятелю.

Бутнах го да тръгва и изчаках, докато не прекоси половината двор. Тогава се върнах в стаята на Гроув да заключа вратата и да взема пръстена му с печат.

Планът, който внезапно изникна в ума ми, беше тъй прост и безупречен, че, без съмнение, ми бе пратен свише. Смирено си признавам, че сам едва ли бих успял да открия такова чудесно решение. Случилото се имаше съвършено ясно обяснение и записките на Кола го потвърждават. Та нали същата тази вечер Мейнард бе вечерял в колежа, а Гроув и Томас се бяха състезавали да се домогват до милостта му. Както и следваше да се очаква, Томас бе надигран и унизен. Никога не е бил силен в публичните диспути и толкова дълго се бе готвил с трепет за тази среща, че напълно бе изгубил дар слово. А Гроув е бил в добра форма и е знаел, че италианецът ще му предостави прекрасна възможност да демонстрира вярност към църквата и решимост да се изправи в нейна защита.

И тъй, италианецът е седял в трапезарията и е вярвал, че участва във философска беседа, докато, опровергавайки всичките му твърдения, Гроув е доказвал, че е достоен за поста на енорийски свещеник. И никак не му е било трудно да надмогне Томас, като ту се е правел, че не го забелязва, ту го е обсипвал с оскърбления, докато Томас не се троснал, че и дума не му дават да каже, и не се оттеглил, та никой да не види сълзите му. Предполагам, че е обезумял от отчаяние и затова е предприел необмисления си опит да очерни Гроув пред ректора. После се е усетил, че ще го изобличат в лъжа, при това злонамерена, и предприел още една вече съдбоносна крачка.