Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Хвана се на работа с усещането, че е на път да открие нещо важно.
12:45
Генерал-майор Савина Мартова оглеждаше противника си. Не сваляше поглед от монитора. Американецът стоеше като истукан в светлината на лампата. Савина вдигна микрофона към устата си.
— Тръгни към вратите веднага! — излая остро тя.
Ако се съдеше по това как подскочи при думите й, мъжът явно я беше чул — значи високоговорителите при бронираните врати работеха нормално.
— Генерал-майоре — каза инженерът. — Има спешно обаждане за вас от торпедната база в Архангелск.
Савина посегна назад и взе слушалката. Една от свръзките й работеше в базата.
— Мартова слуша.
— Генерал-майоре, от Украйна пристига крайно смущаваща информация. Изглежда депутат Николай Солоков е мъртъв.
Савина си пое рязко дъх. Остатъка от напиращите реакции успя да овладее. Въпреки това гърлото й се сви. Свръзката й в Архангелск не знаеше, че Николай е неин син, а само че са близки и че депутат Солоков подкрепя дейността й в Челябинск 88.
Мъжът от другата страна на линията продължи:
— Подробностите около инцидента остават неясни. Само слухове. Според някои е бил убит от терористи, други пък казват, че самият той е имал пръст в случилото се там. Единствената сигурна и потвърдена информация е тази за смъртта му. Трупът му и този на неговата асистентка се виждали на камери от вътрешността на запечатаната арка. Бил е застрелян в главата. Нивата на радиация все още са твърде високи, за да бъде извадено тялото, но по въпроса се работи. Не знам дали…
Мъжът продължи да говори, но Савина вече не го слушаше. Сълзи пълнеха очите й. Наклони глава назад, за да не прелеят. Когато свръзката й завърши доклада си, тя благодари за информацията и затвори.
После се извърна леко с гръб към инженера и техника.
Николай беше мъртъв.
Единственият й син.
На подсъзнателно ниво вече се беше досещала за истината. През последния час я бе затиснало отчаяние, от което не успяваше да отърси. Имала беше и затруднения в дишането.
„Николай…“
— Генерал-майоре? — тихо я повика инженерът.
Тактичността му успя само да я вбеси. Тя се обърна и впери поглед в екрана. Американецът още не беше помръднал. И сякаш мъката й беше масло, объркването се оказа пламъкът, който я възпламени. Гняв изпълни гърдите й. Американецът я разиграваше цял ден, а сега се бе осмелил да застане на прага й.
Стига толкова.
Сълзите изсъхнаха в огъня на гнева. Синът й беше мъртъв, но тя имаше й друга рожба — мечта, която щеше да се въздигне от пепелищата. Родствените връзки не бяха единственият начин да оставиш нещо след себе си. Тя щеше да довърши онова, което беше убило сина й. А после щеше да намери друг, който да заеме мястото му. Щеше да й отнеме време, но какво от това? Светът й беше отнел сина. Но тя разполагаше със средството да отвърне на удара.
В гласа й прозвуча ярост, от която инженерът подскочи на мястото си.
— Достатъчно! — Савина посочи двата екрана вляво. Те предаваха картина от сърцето на операция „Сатурн“. Единият показваше шахтата с взривовете; другият — диафрагмата в пода. — Готови за запуск на „Сатурн“! По моя команда!
Инженерът и техникът се надвесиха над клавиатурите си и затракаха трескаво.
Савина се взираше в мъжа на екрана. Щом той не искаше да й доведе Пьотър, тя щеше да му подпали задника. Да видим къде щеше да избяга тогава.
— Имаме зелена светлина навсякъде — отсечено докладва инженерът. — Чакаме заповед.
— Пускай!
Савина си пое дълбоко дъх, вперила поглед в двата екрана. Единият се изпълни с ярка светлина. Чуха се приглушени от разстоянието експлозии. Камерата улавяше образа на падащи камъни, а после по шахтата ливна гъста кал и закри всичко останало. Другият екран показваше как диафрагмата на шлюза се отваря гладко пред прииждащия поток от камъни и кал. След миг се изля и очакваният дебел стълб черна вода. Изчисленията на инженера се оказаха перфектни. Водната колона се изливаше право в отворената паст на диафрагмата.
Започна се.
Светът беше убил сина й. Но другата й рожба щеше да живее. Макар да беше дала старт на операцията, водена от гняв, в който поравно се смесваха надежда и жажда за възмездие, в решимостта й се прокрадваше един по-тъмен мотив, който тя не можеше да отрече. Докато водата се изливаше пред очите й, Савина можеше да мисли само за едно — как ще накара светът да си плати заради онова, което й беше отнел днес.
А после насочи вниманието си обратно към американеца.
Веднъж пусната на свобода, жаждата й за мъст имаше нужда от нова мишена.
Савина още не беше приключила.