Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Накрая този по принцип улегнал и стабилен човек изгубил връзка с реалността и през останалите години от живота си написал стотици памфлети на стряскащата тема за „същества от долния свят“. Впоследствие се оказало, че излагането на внезапни и мощни електрически импулси с изключително ниска честота поражда силно неразположение, а в някои случаи — и поражения на нервната система, водещи до лудост.
Проучването на Военноморската изследователска лаборатория доказало, че ефектът е крайно объркващ. Първо, „заслепяването“ можело не само да се изпита, но и да се фотографира. Следователно не ставало въпрос само за неврологична реакция спрямо някакво загадъчно лъчение. Ослепителният разряд бил свързан по някакъв начин със самото пространство. Изследователите били дълбоко заинтригувани. По разбираеми причини, интересът на военните бил не по-малък. Прегледът на публикациите по финансираните от Военноморските сили проучвания показва особено внимание към всякакви свързани с възприятията теми.
Работниците издигнали частите на корпуса и ги подредили за поредното заваряване. Прозвучала предупредителната сирена и всички работници и наблюдатели започнали да напускат мястото, като мнозина оставили инструментите си там, където стояли допреди малко. Зареждането на кондензатора отнемало няколко минути. След това прекъсвачът бил завъртян и огромната енергия разтърсила корабостроителницата. Разрядът предизвикал ефекта на заслепяване и когато помещението било официално обявено за „чисто“, работниците започнали да се връщат по местата си.
Някои забелязали, че оставените на пода инструменти и други тежки предмети били „преместени“ по време на заваряването. Предположили, че просто били захвърлени в ъглите или запратени до стените от ударната вълна, и започнали да ги търсят из цялото помещение. Не ги открили никъде (Пухарич).
Загадката вече достигала размери, изискващи пълно изучаване на феномена. Работниците били разпитани какво са видели, почувствали и усетили. Разказите им били толкова сходни, че „слуховете“ започнали да се превръщат в „лични показания“. Цялото разследване било така засекретено, че за него не знаели дори военните. Работниците казали на следователите, че инструментите им и други предмети в помещението „изчезвали“, при това „за добро“.
Майсторите им ги ругаели и им се подигравали непрекъснато заради изгубените инструменти и материали, докато сами не изпитали същото на свой гръб. Едно било ясно — когато сирената започвала да свири и заваряването започвало, предметите изчезвали. Никой нямал представа какво ставало с тях. Направените на бързи обороти филми доказали, че ефектът е истински. На подставки недалеч от дъгата били оставени предмети. При разряда те просто се дематериализирали. Филмите го доказвали. Инструментите определено не били „издухвани“ с висока скорост, нито „забивани“ в стените от мощния взрив.
Отначало отново били предложени конвенционални обяснения. Ефектът на заслепяването се разглеждал като резултат от странна лъчиста енергия, може би вариант на рентгеновите лъчи. Те имали силата да неутрализират нервните реакции у хората и да дезинтегрират намиращата се в непосредствена близост материя. Може би ставало дума именно за „лъча на смъртта“, търсен толкова дълго от военните. Втората световна война била в разгара си, по всяка вероятност предстояло откриване на втори „театър на военните действия“ в района на Тихия океан, а подобно фундаментално откритие притежавало огромен военен потенциал. Целта — единствената цел — била да се сложи край на войната.
Ако ефектът можел да се използва като оръжие, то щяло да се използва незабавно. Подобна оръжейна програма изисквала участието на най-видните учени в страната и най-дълбока секретност. За проучването били призовани неколцина военноморски служители. От д-р Браун се поискало да изследва „феномена“. Познанията му върху свързаните с „диелектричния стрес“ феномени и работата му с импулсните разряди го правели идеалния кандидат. Не било лесно да бъде държан „на сляпо“ относно крайните надежди, свързани с новото откритие. Той „имал славата“ на мечтател.
Когато д-р Браун се запознал с материалите, заключенията му били коренно различни от мненията на другите учени. Докато академиците твърдо настоявали, че наблюдаваната дематериализация е резултат от „ирадиация“, последвана от изпаряване, не можели да се открият никакви доказателства за наличието на „пари“. Анализът на въздуха в помещението за заваряване се оказал отрицателен. Истинска загадка. От Военноморската изследователска лаборатория искали да знаят повече.