Еон

Няколко часа залата остана пуста. В това време Мирски започна да осъзнава колко безсмислен е първоначалният му план. Почти сигурно бе, че всеки миг ще се появят нови посетители. Трябваше да осъществи замислената екзекуция тайно, иначе последствията щяха да бъдат непредвидими. Не съумее ли да унищожи напълно телата на тримата политически, вероятно те щяха да бъдат възкресени също като него, а той на свой ред щеше да прекара деветнадесет дни в помещението за задържане. И после всичко щеше да започне отначало — един безумен кръг на насилие, сякаш роден от болното въображение на Гогол.

Той изтича при стената, зад която се намираха — засега в безсъзнание — тримата политически офицери — опря автомата на пода и се огледа замислено.

— Аз не съм човекът, когото убихте — произнесе Мирски. — Защо трябва да ви отмъщавам?

Дори и да чувстваше, че е същият, това можеше да е самозаблуждение. Защото най-сетне имаше възможност да направи онова, за което бе мечтал от години. Вероятно инцидентът бе пробудил в него отдавна забравеното желание, разрушавайки същевременно някаква ирационална част от съзнанието му, отговорна за доскорошното подтискане на импулса.

Мирски винаги бе мечтал за звездите, но не желаеше да ги получи с цената на своята душа. А да работиш в съветската система, означаваше непрестанно да бъдеш изправен срещу хора като Белорезки, Язиков и Виелгорски. Такива като тях изпълваха страниците на руската история — завистливи лакеи или деспотични управници.

Време беше да разкъса порочния кръг. Може би втора възможност нямаше да му се отдаде. Вече бе изпълнил дълга си — веднъж бе загинал в името на своя народ. Ех, ако генерал-майор Сосницки бе издържал… Но тогава Мирски нямаше да е на неговото място.