Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Ваша светлост, бих искал да поговорим насаме.
Вилърс го изгледа.
— Не. В дело като това не може да има нищо неофициално. Никой няма право да се пазари, още по-малко на четири очи.
Раздразнението й беше осезаемо.
— Ваша светлост — намеси се Пауъл, учтиво, но твърдо. Вилърс се обърна към него. — Бих искал да предложа на вниманието ви една друга възможност, както прави господин Харди… Ето я: ако вашето решение по първия пункт на обвинението, ваша светлост, беше друго, искам да попитам адвоката на защитата, дали според него щеше да е нормално да пледира, че същият наемен убиец е ликвидирал и първия й съпруг Нед Холис преди десет години? И това ли щеше да е правдоподобна версия? — Пауъл се обърна към него и го изгледа ядосано. — Какъв абсурд! Дори е обидно!
Вече бяха налице всички признаци, че Вилърс няма намерение да слуша повече, но последната реплика на Пауъл улучи право в целта. Съдията кимна и се наклони напред.
— Съгласна съм. Господин Харди, изслушах ви с цялото си внимание. Позволих да се върнете към миналото, защото, както знаем, от това зависи животът на един човек. Сега категорично мога да заявя, че не виждам причина да допусна всичко това до залата.
— Ваша светлост, просто не може да няма връзка! — А вярваше ли наистина, че е така? Или говореше отчаянието? — Дайте ми няколко дни отсрочка, ще отида до Лос Анджелес и ще…
— Ваша светлост, моля ви…
Вилърс вдигна ръка предупредително. Нямаше нужда от напомнянето на Пауъл.
— Това няма да стане. Вече отнехме повече от два месеца от живота на съдебните заседатели. — Тя седна навъсено и продължи тихо, още по-властно: — Господин Харди, мъчех се да разбера що за човек сте. Разбрах, че сте били добър професионалист, когато сте били в прокуратурата. Приличате ми на честен и трудолюбив човек. Само че на няколко пъти, докато трае това дело, се убеждавам, че не желаете да се съобразявате с правилата, установени в този щат, а и във всички други, доколкото ми е известно. През последните две седмици ми се наложи да чуя най-напред, че изпитвам лична неприязън към вас и че това се отразява на решенията ми, после се появи призракът на семейния тормоз, който изоставихте, без да представите никакви доказателства, а днес, когато за първи път имате възможност да помогнете на клиентката си, да призовете някой свидетел, който да я защити в човешки план, да изтъкне миналото й или нещо такова…
— Ваша светлост…
Вилърс удари с длан по плота на бюрото, но гласът й остана спокоен.
— Господин Пауъл е прав. Вината по повдигнатите обвинения вече е установена. Играхме стриктно по правилата. Вашата страна загуби. Така е. Случва се. Но ако сме честни, ще приемем загубата с достойнство.
Харди изчака секунда, колкото да се увери, че няма да я прекъсне.
— Може да е било по правилата, ваша светлост, но съдебните заседатели сгрешиха… Дженифър не е убила мъжа си и сина си…
— Докажете го, когато приключим. Гарантирам ви, че ако посочите друг убиец, госпожа Уит ще бъде освободена незабавно. Междувременно обаче работата ви е да пледирате за намаляване на исканото от прокуратурата наказание. Искам да знам, дали сте подготвен за това или не.
Харди въздъхна.
— Основната ми цел е да покажа, че е възможно и някой друг да е извършил убийствата.
— При фактите, с които разполагате, мога уверено да твърдя, че това е лоша стратегия. — Вилърс пооправи тогата си и погледна часовника на стената. — Добре, господа, вече е четири и петнайсет. Ще се върнем в залата и ще приключим за днес. — Тя вдигна пръст и добави: — Господин Харди, утре очаквам от вас да доведете свидетели, които имат какво да ни кажат. Важни са единствено доказателствата. Нищо друго не е от значение.
Тя стана и се упъти към залата, на около пет крачки пред мъжете. Пауъл изчака малко, докато Харди се изравни с него и му прошепна:
— Желая ти успех.
Беше щастливо усмихнат.
Харди излезе от съдебната зала с наведена глава и увиснали рамене. Не виждаше нищо. Цялата постройка се бе срутила. Не само бе провалил клиентката си, беше ликвидирал и репутацията си, като не бе оценил правилно най-прецизния съдия, пред който би могъл да се яви. Играта определено беше честна.
С периферното си зрение зърна Пауъл пред телевизионните камери. Щеше да се възползва от възможността да покаже на телевизионните зрители колко добре изглежда, но нямаше да наруши нареждането на Вилърс да мълчи. В никакъв случай. Вместо това развиваше теории за огромната престъпност напоследък, за начините, по които той би се справил с нея и така нататък, и така нататък…