Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Книга за операта
Книга за операта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Книга за операта

Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:

Оперното изкуство в България се радва на широк кръг почитатели. Съвсем естествен е и техният стремеж към по-цялостно запознаване с проблемите на музикално-сценичното творчество, с развитието и постиженията на оперния театър в национален и световен мащаб. Новото допълнено и преработено издание на „Книга за операта“ представлява справочник по основните въпроси, свързани с развитието на операта, с нейната история и естетика. Значително място е отделено на съвременното оперно творчество, като са застъпени и най-новите произведения, създадени от български композитори, появили се на сцените на нашите театри в последните години.
1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 394
Перейти на страницу:

Константин ИЛИЕВ

1924

Константин Илиев е български композитор от поколението, което се изяви и спечели първите си творчески успехи непосредствено след Втората световна война. Постоянно търсеща творческа личност, Илиев още с първите си произведения прояви явен стремеж към съвременен музикален език и новаторство и желание да допринесе за насочването на българската музика по нови пътища на развитие. Без да се придържа строго към някои от съвременните направления в музиката, той се ориентира към използуването на различни композиционни техники. Константин Илиев е овладял в най-висока степен професионалното майсторство и произведенията му винаги са безупречни в композиционно-техническо отношение. В дългия си творчески път композиторът е изживял сериозна еволюция по отношение на тематиката и националния облик. Българската тема заема все по-голямо място в творчеството му и националният колорит е все по-осезаем. Константин Илиев е написал голям брой произведения в почти всички жанрове — пет симфонии, симфонични пиеси, между които Дивертименто, Вариации, Кончерто гросо, Фрагменти, Китка, вокално-инструменталии произведения — кантатата „Септември 1923“, „Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил“, камерно-инструмеитални творби, песни и др. Автор е на оперите „Боянският майстор“ и „Еленово царство“. Към привършване е третата му опера „Време разделно“ по сюжет на едноименния роман от Антон Дончев.

Константин Илиев е роден на 9 март 1924 г. в София. Музикалното си образование е получил в Българската държавна консерватория, като ученик по композиция на Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров и диригентство на Марин Големинов. През 1947 г. заминава на специализация в Прага. Там учи композиция при проф. Ржидки и Алоис Хаба, а диригентство — при Вацлав Талих. След като се завръща в България Константин Илиев работи като диригент. Ръководи оркестрите в Русе и Варна, а от 1956 г., вече повече от четвърт век с малки прекъсвания е главен диригент на Софийската държавна филхармония. Като професор в Консерваторията Илиев, е подготвил голям брой млади диригенти. Освен музикални произведения Константин Илиев е написал редица статии по музикални въпроси. Той е автор и на една монография за Любомир Пипков. За заслугите си като диригент Константин Илиев е удостоен на два пъти с Димитровска награда и със званието „народен артист“.

БОЯНСКИЯ МАЙСТОР

Опера в четири действия (пет картини)

Либрето Михаил Хаджимишев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Илия, млад зограф — тенор

Китан, негов помощник — баритон

Севастократор Калоян — бас

Десислава, негова жена — мецосопран

Станой, болярин — баритон

Липа, селска девойка — сопран

Ангел, неин брат — тенор

Отец Гавраил, отшелник — бас

Калистрат, иконописец от Средец — бас

Петър, негов помощник — тенор

Майстор Драган, зограф от Търново — тенор

Никодим — тенор

Славота — бас

Първи купец — тенор

Втори купец — бас

Овчарчето — сопран

Боляри, стражи, прислужници на севастократора, отроци, търговци, селяни, селянки, народ.

Действието се развива в село Бояна, край София, около 1260 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

За основа на либретото на операта „Боянският майстор“ е използувано съдържанието на повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „Ръка Илиева“. В повестта на Загорчинов е пресъздадена една от легендите за сътворяването на изумителните стенописи в старинната църква в Бояна — дело на гениален художник. Този неизвестен творец, подписал се скромно само с „Ръка Илиева“, се явява истински предтеча на Ренесанса. И днес Боянската църква със своите чудни стенописи е един от най-значителните художествени паметници в нашата страна. Голямото дело на скромния и за съжаление останал неизвестен български художник е прекрасен повод за създаване на произведения на изкуството. Талантливият оперен режисьор и музиковед Михаил Хаджимишев (1914) изгражда върху този сюжет хубаво и наситено с драматизъм либрето. Той сгъстява действието, като изхвърля много епизоди и подробности от повестта. Либретото допада на композитора, тъй като дава възможност за създаването на опера с голямо драматично напрежение. Константин Илиев работи бързо и напрегнато и завършва операта си за по-малко от една година. Първоначалното намерение на композитора е да напише „Боянският майстор“ като камерна опера, но в процеса на работата той все повече разширява участието на народа, като създава и няколко масови сцени. Своята творба Константин Илиев посвещава на именития композитор Любомир Пипков. Първото представление е на 3 октомври 1962 г. в Софийската народна опера под диригентството на Васил Казанджиев в постановка на автора на либретото Михаил Хаджимишев.

1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 394
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)