Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
Канех се да задам следващия си въпрос, когато изведнъж се разнесе трясък на строшено стъкло. Вдигнах поглед към витрината и видях нещо тъмно, приблизително с Големината на бейзболна топка, да се търкаля по пода Към преобърнатото бюро, зад което се криеше Гладън. Разбрах какво е то и отчаяно се затъркалях настрани, обхващайки главата си с ръце и затваряйки очите си тъкмо в момента, в който в затвореното помещение се разнесе оглушителен взрив; ослепителна светлина проникна през затворените ми клепачи, последвана от сътресение, толкова силно, че ме разтърси целия.
Последните парчета от стъкла изхвърчаха на улицата; спрях да се търкалям и леко отворих очи, колкото да зърна какво става с Гладън. Той се гърчеше върху пода с широко отворени, но разфокусирани очи, притиснал ръце към ушите си. Видях, че твърде късно е разпознал заплахата. Аз поне бях успял да неутрализирам донейде въздействието на зашеметяващата граната. Той обаче бе в шок. Видях револвера на пода до краката му. Без дори да осмисля шансовете си, запълзях към него.
Миг преди да се добера до него, Гладън се изправи, седна и двамата едновременно протегнахме ръце към оръжието. Затъркаляхме се по пода, блъскайки се един друг. Мислех единствено как да се добера до спусъка и да го натискам, натискам… Не беше толкова важно дали ще го засегна; важното беше да не прострелям себе си. Знаех, че само секунди след взривяването на гранатата-щеше да последва нахлуването на агентите. Успеех ли да изпразня револвера, вече нямаше да има значение в чии ръце е. Всичко щеше да е свършило.
Съумях да промуша левия си палец зад ограничителя на спусъка, но единственото място, където дясната ми ръка беше в състояние да хване, беше краят на дулото. Револверът се бе озовал между гърдите ни с цевта към брадичките ни, В един момент прецених, че съм извън линията на огъня и стиснах с лявата си ръка, като в същото време издърпах дясната. Револверът изгърмя и в същия миг остра болка прониза сухожилието между палеца и дланта ми; барутните газове опърлиха дланта ми. В този миг се разнесе писъкът на Гладън. Вдигнах очи; от носа, или поне от това, което бе останало от него, се стичаше кръв. Куршумът бе откъснал лявата му ноздра и очертал кървава ивица по челото му.
Усетих как хватката му за миг отслабва и с последни сили изтръгнах револвера от ръцете му. Вече се отдръпвах от него, дочувайки някой да тича по натрошеното стъкло и нечленоразделни викове, когато Гладън направи последен скок към мен. Палецът ми още беше на спусъка. Гладън се опита да изтръгне револвера към себе си и притисна палеца ми към спусъка. Револверът изгърмя. В този миг очите ни се срещнаха; неговите ми казаха нещо — че той жадуваше за куршума.
Той пусна ръката ми и залитна назад. Видях цъфналата в гърдите му рана с разръфани краища. Очите му оставаха втренчени в моите със същата непоколебимост, както и миг по-рано. Сякаш бе знаел какво ще се случи. Вдигна ръка към гърдите си и погледна кръвта, струяща от раната.
Изведнъж някой ме сграбчи отзад и ме дръпна от него. Нечия ръка се вкопчи с желязна хватка в китката ми, а друга внимателно издърпа револвера от пръстите ми. Вдигнах очи; видях един мъж с черен шлем и защитен костюм в същия цвят с голяма бронирана жилетка върху него. Държеше някакво специално оръжие и носеше портативен радиотелефон с миниатюрен микрофон пред устните си. Приведе се над мен и докосна бутона на предавателя до ухото си.
— Всички сме живи и здрави — произнесе той. — Заварихме два трупа и двама живи. Идвайте.
42.
Не изпитваше никаква болка и това го изненада. Стичащата се между пръстите и по ръцете му топла кръв го даряваше с покой. Изпитваше странното чувство на човек току-що взел важен изпит. Той се беше справил. Каквото и да му се беше паднало. Звуците и движенията около него долитаха до съзнанието му притъпени и забавени. Той се огледа и видя мъжа, който го бе прострелял. Денвър. За миг очите им се срещнаха, но в този момент някой застана помежду им. Мъжът в черно се приведе и направи Нещо. Гладън сведе поглед и видя белезниците върху китките си. Усмихна се на изумителната му глупост. Никакви белезници не бяха в състояние да го спрат от пътя, по който беше поел.
И в този момент я видя. Някаква жена бе приклекнала над онзи от Денвър. Тя го стисна за ръката. Гладън я позна. Беше една от онези, които бяха идвали при него в затвора преди много години. Сега вече си я спомняше.
Изстиваше. Раменете и вратът му. Вече не чувстваше краката си. Поиска одеяло, но никой не гледаше към него. Никой не го беше грижа. Стаята ставаше все по-ярка, все едно обляна от телевизионни прожектори. Той бавно пропадаше отвъд и го съзнаваше.