Танцуващият с духове

След като си изпи кафето, Бърк прекара остатъка от деня в министерството, като обикаляше от служител на служител, за да получи нужните разрешения. Макар пътуването с конвоя да беше най-опасната част от работата му — никога не се знаеше кога някое хлапе на пунктовете ще откачи, — Бърк най-много мразеше дните, прекарани в министерството. Всеки чиновник вървеше със своя данък във вид на време — три часа за този печат, два часа за онзи подпис, осем часа за издаване на паспорт.

Потеглиш ли на път обаче и за зла участ подбереш маршрут, който временно е попаднал в ръцете на бунтовническите сили, тези извоювани с мъка документи стават не просто безполезни, а направо опасни.

Бърк се размърда на стола си и протегна крака. Забелязал беше, че времето за чакане се увеличава пропорционално на ранга на чиновника, пред чийто кабинет висиш. Беше си нещо като мерна единица. А беше трудно да проявяваш търпение, когато познаваш ситуацията отблизо — че докато чакат пристигането на доставките, хора страдат и умират. Но Бърк беше научил по трудния начин, че възраженията и жалбите само удължават процедурата.

Накрая, в осем вечерта, разполагаше с всички нужни документи. Хапна с трима колеги от програмата за помощите. След като приключиха с вечерята и другите отидоха да пийнат по едно в бара, Бърк се качи в стаята си. Като повечето стаи, в които отсядаше напоследък, и тук въздухът имаше вкус на прах. Но той нямаше нищо против. За него вкусът на прах беше вкусът на Африка.

И беше щастлив, че отново е тук. Съблече се, изми си зъбите с бутилирана минерална вода, после се пъхна в леглото и нагласи мрежата против комари около себе си. Бавното ритмично потракване на вентилатора от тавана сигурно би подразнило повечето хора, но на него му действаше като приспивна песен. Всяка нощ, без значение дали спеше в легло, на нар или в каросерията на камион от конвоя, той заспиваше с благодарност.

Преди месеци се беше оплакал на Томи, че Кейт никога не идва при него насън, както идваше при баща си. Но щом се върна в Африка, Кейт се върна при него. Връщаше се всяка нощ в сънищата му. Сънища, които бяха балсам за изтерзаната му душа. Кейт беше жива и здрава, умна, забавна и пълна с идеи за работата му. Понякога говореше сериозно за това какво е можело да бъде и какво е. „Живеем само в един миг, Майкъл, мигът, който наричаме настояще. Но този миг трае вечно, вечна е и любовта, която ни свързва.“