На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Завърших Калифорнийския университет в Бъркли — каза виетнамецът.
— Нали казахте, че не искате да имате нищо общо с комунисти.
Той се изкиска.
— Живял съм главно в северна Калифорния, но една година пътувах из цяла Америка. Удивителна страна.
— Откъде взехте пари? — попитах го.
— От държавата.
— Много мило от нейна страна. И сега ги връщате.
Отговорът на господин Ан се позабави.
— Вашето правителство има програма за… как да се изразя… за привличане на агенти на влияние, виетнамски бежанци, които като мен обещават да се завърнат във Виетнам за период най-малко от пет години.
— Изобщо не съм чувал за това.
— Няма и да чуете. Но ние сме хиляди и симпатиите ни са насочени по-скоро към Вашингтон, отколкото към Ханой.
— Разбирам. И какво ще правите? Революция ли ще вдигнете?
— Не, надявам се. — Той пак се засмя. — Просто трябва да сме тук и фино да влияем върху мисленето на хората. А и на властите, ако е възможно. Повечето виеткиеу са предприемачи, някои като мен са учени, единици дори са на държавна служба, в полицията и армията. Поотделно ние нямаме власт, но като цяло сме достатъчно много и ханойското правителство се колебае, преди да направи крачка назад към социализъм и изолация. Частната инициатива, търговията и туризмът са тук завинаги. Разбирате ли?
— Да, струва ми се. И вие насаждате подривни идеи в главите на студентите си, така ли?
— Определено не в аудиторията. Но те знаят къде да дойдат, когато искат да чуят истината. Известно ли ви е, че е забранено да се говори за трите хиляди граждани на Хюе, които комунистите са екзекутирали? Всеки го знае, всеки има убити роднини, но за това не се споменава в нито един учебник.
— Е, господин Ан, ако от това ще се почувствате по-добре, и в американските учебници по история рядко се споменава за клането в Хюе. Ако искате да прочетете за кланета, потърсете Ми Лай.
— Да, знам.
Стигнахме до отсрещния ъгъл на стената и на речния бряг видях огромен пазар. Господин Лай ме поведе натам, към една малка закусвалня с маси и столове на брега.
— Може ли да ви почерпя нещо?
— Една кола.
Виетнамецът отиде на касата.
Седнах и се огледах. В тази страна трудно може да се каже дали виждаш едни и същи хора два-три пъти, особено мъжете, които масово носят черни панталони и сандали с чорапи. Някои ризи се различаваха, но повечето бяха бели. Косите им бяха черни и с еднакви прически, нямаха бради и мустаци, освен старците, и никой не носеше шапка. Някои бяха по якета, всички с еднаква кройка и жълто-кафяви. Забелязах, че някои четат с очила, ала иначе почти никой не носеше очила с диоптри, въпреки че всички шофьори явно имаха нужда.
За разлика от Сайгон и Натранг, навалицата от виетнамци в Хюе представляваше еднообразно море.
Господин Ан седна и ми подаде кутия кола. За себе си бе взел чаша горещ чай и хартиено пакетче нелющени фъстъци — изглежда, обичаше да ги чисти.
Виетнамецът най-после пристъпи към въпроса.
— Искате да посетите едно село, нали така?
Кимнах.
Той побутна шепа фъстъци към мен.
— Селото е в далечния север. Северен Виетнам.
Кофти. Надявах се да е в някогашния Южен Виетнам, някъде наблизо, обаче Тран Ван Вин беше северновиетнамски войник, така че какво бях очаквал?
— Селото е малко и го няма на повечето карти — като се преструваше, че прелиства пътеводителя ми, продължи господин Ан. — Аз обаче направих подробни, макар и дискретни проучвания и смятам, че търсите точно това място.
— Ами ако не е то?
Той сдъвка няколко фъстъка.
— Поддържам постоянна връзка по факса с някои хора в Америка и вашите специалисти са съгласни, че търсите селото, което открих. Деветдесет процента съм сигурен.
— Достатъчно висок процент вероятност за държавна инстанция.
Той се усмихна.
— В този район почти не ходят чужденци и трябва да има причина за вашето пътуване до там.
— Сам ли трябва да си я измисля?
— За щастие близо до селото има едно място, което привлича малко туристи. Казва се Диен Биен Фу. Чували ли сте за него?
— Последната битка от френско-индокитайската война.
— Да. Там ходят военни от всякакви националности, за да изучават историческото бойно поле. Затова ще трябва да отидете там. След като разгледате музея и направите снимки, попитайте някой местен къде е онова селце. Намира се на по-малко от трийсет километра северно от Диен Биен Фу. Но внимавайте кого питате. Там на север докладват всичко на властите. Той отпи глътка чай и продължи: