Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Слоун насочи револвера в нейната посока, но отново го отпусна. Значи Нора не се бе приближавала до палатката. Тогава по какво беше стреляла?
Докато бавно обхождаше лагера с лъча на фенерчето си, на фона на последния ред палатки се очерта някакъв силует. Слоун се олюля от изненада.
Студената светлина бе попаднала върху ужасяващо привидение. То безмълвно я зяпаше, гърбаво и рунтаво. Червените му очи пламтяха като огнени точки през дупките, пробити в маска от еленова кожа. Странните бели мотиви по краката и ръцете му бяха омазани с тъмночервена кръв. От козината му се вдигаше пара.
Обзета от паника и удивление, Слоун инстинктивно отстъпи назад. Ето по какво беше стреляла. На корема му тъмнееше голяма рана, тъмната кръв лъщеше на лунната светлина. И все пак съществото стоеше изправено. Нещо повече: гърдите му бавно се надигаха и Слоун виждаше, че е съвсем живо.
Въпреки че това откритие й отне само стотна от секундата, на Слоун й се струваше, че времето е спряло. Сърцето отчаяно бясно се блъскаше в гърдите й.
И тогава съществото с ужасяващо зловеща решителност пристъпи към нея.
Паниката мигновено взе връх. Тя хвърли фенерчето, завъртя се на пети и се затича. За миг забрави кивата, пороя, всичко друго. Освен желанието си да избяга от този чудовищен призрак. Ето какво бе изкормило конете и беше обезобразило трупа на Холройд… Слоун се сети за Суайър и Бонароти и краката й изведнъж се раздвижиха още по-бързо, нощният въздух със свистене нахлуваше и излизаше от дробовете й.
Едва различаваше Нора, която се катереше към града. Слоун отчаяно зави натам, без да откъсва очи от стълбата, тичайки в пълен унес. Опита се с цялата сила на волята си да не обръща внимание на ужасните пляскащи звуци откъм рунтавото същество, което тичаше в мрака след нея.
65.
Нора се прехвърли през ръба, изправи се на крака и тичешком се отдалечи от скалния перваз. Прескочи предпазната стена, прекоси главния площад и потъна в сенките на сградите.
Там спря и се облегна на стената, като хлипаше и се задъхваше. Сякаш безкрайно далеч се чуваше постоянният плисък на дъжда. Не му обърна внимание. В ума й се бе запечатал един-единствен мимолетен образ: Слоун, застанала пред входа на палатката на Смитбак след екот на пистолетен изстрел. Беше намерила Бил и го бе убила. За миг мъката и отчаянието бяха толкова непреодолими, че си помисли да излезе на площада и да остави Слоун да я застреля.
Отекна гръмотевица, многократно повторена от ехото под гигантския купол. Призляваше й дори само при мисълта, че се намира в града. Погледът й се плъзна към отсрещната стена на площада, после се върна назад към помещенията и зърнохранилищата. На черния фон се очертаваше още по-черната паст на прохода. Нора бързо закрачи натам, като се опитваше да не вдига прах. Може би щеше да успее да примами Слоун в прохода, да я нападне от засада и да вземе револвера…
Изведнъж спря. Това беше глупаво — изпаднала в паника, взимаше грешни решения. Проходът не само нямаше изход, но и бе пълен с отровен прах.
Проблесна нова светкавица и когато се обърна, Нора видя, че Слоун се качва по въжената стълба с пистолет в ръка.
— Нора! — чу див вик. — За Бога, Нора, почакай!
Нора се завъртя, напусна площада и отстъпи към заоблената задна стена на града.
Нова мълния разцепи небето и за миг обагри древния град в тъмнолилаво. След секунда се разнесе гръмотевица, почти незабавно последвана от друг екот, поразително мощен в затвореното пространство: пистолетен изстрел.
Като се придвижваше в най-тъмните сенки, Нора безшумно се промъкна покрай каменната стена към древното бунище. Тя внимателно прескочи платнищата на Блек и заобиколи града по посока на тъмния силует на първата кула.
Отекна звук на тичащи стъпки по камък. Нора бързо се сви зад дървената стълба, опряна на кулата. В мрака не виждаше откъде идват стъпките. Имаше нужда от време да помисли, да състави план за действие. След като Слоун бе в града, навярно можеше да се прокрадне обратно при въжената стълба, да се спусне в долината, да вземе Смитбак и…
Отново стъпки, този път много по-ясни, задъхано дишане — после пред кулата се появи Слоун.
Нора отчаяно се озърна наоколо: бунището, задната уличка, водеща към прохода, пътеката до тесния хребет над долината. Намираше се в пълна безизходица. Нямаше къде да избяга. Тя бавно се обърна към Слоун и се приготви за неизбежното: грохота на револвера, внезапната пронизваща болка.